Защо само оглеждането на козите не стига?
Това е може би най-практичният въпрос за всеки козевъд. Ако козата изглежда здрава, как фермерът да разбере, че има проблем?
Отговорът е – чрез контрол на млякото и редовно проследяване на здравето на вимето.
Сред използваните инструменти са броят на соматичните клетки, Калифорнийският маститен тест и бактериологичното изследване на млякото.
Калифорнийският маститен тест може да бъде удобен инструмент за откриване на подозрителни животни в стопанството.
При съмнение за инфекция бактериологичното изследване може да помогне да се установи причинителят и да се избере по-подходящ подход за лечение.
Тук обаче има една важна особеност при козите.
Броят на соматичните клетки трябва да се тълкува внимателно, защото при козите той естествено може да бъде по-висок и се променя според етапа на лактацията. Затова една стойност сама по себе си не бива автоматично да се приема като доказателство за мастит.
Доенето е един от ключовите моменти
Маститът не се появява от нищото.
Микроорганизмите могат да достигнат до млечната жлеза през канала на цицката. Именно затова доенето е един от критичните моменти за предотвратяване на инфекциите.
Замърсени ръце, недостатъчно добре почистено доилно оборудване, лоша хигиена на вимето, замърсена постеля и неподходящи условия могат да увеличат риска.
При някои причинители предаването от животно на животно по време на доене е особено важно.
Затова старата фермерска максима, че чистотата във фермата е по-евтина от лечението, в този случай е абсолютно на място.
Маститът не се плаща само с лекарствата
Често при заболяване първата сметка е за препарата и ветеринарния лекар. Но при мастита истинската цена е по-голяма.
Заразената коза може да даде по-малко мляко. Качеството на млякото може да се влоши. Има допълнителен труд за наблюдение и лечение. При хронични случаи животното може да остане трайно по-малко продуктивно.
А ако инфекцията се разпространи в стадото, загубите вече се умножават. Затова маститът е едновременно ветеринарен, производствен и икономически проблем.
Има и още една причина да се действа разумно. Контролът на мастита е тясно свързан и с правилната употреба на антибиотиците.
Когато всяко съмнително животно автоматично се третира без изследване и без ясна причина, рискът от неправилна употреба на антимикробни средства се увеличава.
По-добрият подход е инфекциите да се откриват навреме, причинителят да се установява, когато е необходимо, и лечението да се провежда по преценка на ветеринарен лекар.
Това е по-добре и за животните, и за фермера, и за бъдещето на млечното производство.
Какво може да направи козевъдът?
Няма една магическа мярка, която да реши проблема. Контролът започва от ежедневната работа във фермата.
Първо – хигиена при доене. Ръцете, вимето и оборудването трябва да бъдат чисти.
Второ – наблюдение. Всяка промяна в млечността, вимето или млякото трябва да бъде забелязана навреме.
Трето – изследване. При съмнение трябва да се използват подходящи тестове, а при необходимост и бактериологично изследване.
Четвърто – проследяване. Животните с повтарящи се проблеми не бива да се разглеждат като отделни случайни инциденти. Ако в едно стадо постоянно се появяват мастити, трябва да се търси причината в управлението, хигиената, доенето и здравния статус на животните.
Пето – ветеринарен контрол. Особено при тежки, повтарящи се или групови случаи.
Най-опасната коза може да изглежда напълно здрава. Това е големият урок от глобалния анализ.
Клиничният мастит е проблем, който фермерът обикновено вижда.
Субклиничният е този, който може да работи тихо месеци наред.
Той намалява продуктивността, влошава здравето на вимето и може да поддържа инфекцията в стадото, без да има драматични признаци.
И точно затова 30,6% не е просто статистика.
Това е предупреждение, че при млечните кози здравето на вимето трябва да бъде постоянно наблюдавано, а не проверявано чак когато млякото намалее или вимето вече е очевидно болно.
Почти една трета – това вече е проблем на сектора
С нарастването на търсенето на козе мляко и продуктите от него здравето на млечните кози става все по-важно.
По-ниската честота на мастита означава повече мляко, по-добро качество, по-малко разходи за лечение и по-добро благосъстояние на животните.
Затова глобалната оценка за разпространението на заболяването е важна не само за учените. Тя е полезна и за ветеринарните лекари, фермерите и всички, които работят с млечни кози.
Основата на контрола остава добре позната: чисто доене, добра хигиена, наблюдение на животните, редовен контрол на млякото, ранно откриване и разумно лечение.
Нищо от това не е особено модерно. И точно тук е смешното – в животновъдството понякога най-добрите решения са тези, които човекът знае отдавна, но трябва да изпълнява всеки ден.
Защото маститът няма нужда от покана.
А ако фермерът чака да го види с очите си, при почти една трета засегнати животни вече може да е закъснял.
1 част/ Почти всяка трета коза е засегната от мастит: болестта, която фермерът често не вижда
2 част/ Почти всяка трета коза е засегната от мастит: болестта, която фермерът често не вижда
