Българското овче сирене достига до чуждите пазари на значително по-ниска цена, отколкото се продава в магазините у нас. Това стана ясно от интервю на съпредседателя на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев пред Българската национална телевизия.
По негови данни средната декларирана цена при износ за пазари като Съединените щати е около 5,80 евро за килограм, докато на българския пазар същият продукт достига между 15 и 18 евро за килограм. Според него тази голяма разлика показва, че по веригата между производителя и крайния потребител се натрупват значителни надценки.
От Националната овцевъдна и козевъдна асоциация смятат, че една от основните причини е липсата на достатъчно развити къси вериги на доставка и слабото коопериране между фермерите. В резултат производителите получават сравнително малък дял от крайната цена, която плащат потребителите.
Износът е сравнително малък
Според представените данни годишният износ на млечни продукти, произведени от овче и козе мляко, възлиза на около 15–20 милиона евро. Въпреки че сумата не е голяма в национален мащаб, опасенията, че евентуална ваксинация срещу шарката по дребните преживни животни може да затрудни търговията с някои държави, пораждат сериозни дискусии в сектора.
Разходите за болестта се доближават до приходите от износ
Караколев обръща внимание и на икономическата страна на проблема. По негови изчисления през миналата година обезщетенията, унищожаването на заразени животни и дезинфекцията на засегнатите стопанства са стрували между 15 и 17 милиона лева. Така разходите за овладяване на заболяването се доближават до годишните приходи от износа на овчи и кози млечни продукти.
По данни на асоциацията при предишната епидемична вълна в България са били умъртвени над 20 000 дребни преживни животни, като засегнатите фермери са били около двеста. Голяма част от тях не възнамеряват да възстановят производството си.
Шарката продължава да се разпространява
Болестта вече трета поредна година създава проблеми в балканските държави. Според представената информация в Гърция са унищожени между 400 000 и 500 000 овце и кози, а в Румъния броят им достига приблизително 300 000. През последните седмици случаи са установени и в Северна Македония.
От НОКА поставят въпроса дали единственото решение трябва да останат ограниченията и унищожаването на заразените стада или е време да бъде разгледан и вариантът за ваксинация.
Ваксинацията остава предмет на дебат
Според Караколев решението следва да бъде взето от държавата след оценка на икономическите последици, националния интерес и натрупания опит в съседните държави. Той посочва, че Румъния вече подготвя програма за ваксиниране след значителните загуби, докато гръцкият подход, основан основно на евтаназия на животните, не е довел до желания резултат.
По думите му научните данни сочат, че продуктите, произведени от ваксинирани животни, са безопасни за консумация, като след имунизацията се спазва определен карантинен срок преди млякото и месото да бъдат пуснати на пазара.
В интервюто пред Българската национална телевизия той допълва, че преди да се въвеждат нови обозначения върху храните, е необходимо да се изградят работещи механизми за коопериране на производителите и по-кратки вериги на доставка, които да намалят разликата между изкупната и крайната цена на млечните продукти.
