Климатичните промени все по-често носят дълги и интензивни горещи вълни. Това пряко засяга не само производството в стопанствата, но и хуманното отношение към животните. Фермерите са принудени да променят условията в оборите, системите за хранене и поене, за да пазят добитъка в добро състояние.
Овцете, говедата и другите селскостопански животни не възприемат топлината и студа по начина, по който го прави човекът. Те по-лесно понасят студ, отколкото горещини. Въпреки че поддържат постоянна телесна температура, тяхната зона на топлинен комфорт е различна за всеки вид:
– за възрастна крава минималната критична температура е около -10 градуса, ако няма вятър, а максималната – около +25 градуса;
– при овцете термичният комфорт е приблизително от -8 до +23 градуса;
– при птиците той зависи от възрастта – новоизлюпените пилета имат нужда от 31–33 градуса, а на 42 дни вече се чувстват добре при 18–20 градуса;
– за свинете диапазонът е най-тесен – от 20 до 25 градуса.
Тези стойности се променят според влажността, наличието на сянка или пряко слънце, скоростта на вятъра и нивото на продуктивност. Например лактиращите крави са много по-чувствителни на топлинен стрес.
Какво се случва при топлинен стрес
Прекомерната жега е сериозен проблем – тя намалява растежа, млеконадоя, приема на фураж, времето за почивка и плодовитостта. При птиците над 30 градуса рискът от смъртност е висок. Още при 23 градуса те намаляват консумацията на храна, за да ограничат натоварването.
Животните влизат в състояние на „битка за оцеляване“ – намаляват храненето, за да не произвеждат излишна топлина от храносмилането. Но това означава и по-малко енергия за мляко, месо или яйца. Сърдечно-съдовата система се натоварва, дишането се ускорява, а имунната система отслабва.
Влияние върху млякото
Жегата удря млечните крави най-силно. В горещите месеци млеконадой може да падне с 10–20 %, а при продължителни горещини – дори с повече. Но проблемът не е само в количеството:
-
Млякото губи качество – намаляват мазнините и протеините, което директно понижава цената му на пазара.
-
Повишава се броят на соматичните клетки – индикатор за мастит и слаба здравина на вимето. Това влошава хигиенното качество и годността на млякото за преработка.
-
Метаболитни промени – при жега кравите ядат по-малко, храносмилането се забавя, а балансът на енергия и протеини се нарушава. Това се отразява на всички компоненти – от лактозата до минералите.
-
Дългосрочни щети – телета и юници, изложени на топлинен стрес, развиват по-слаба млечна жлеза, което намалява техния бъдещ потенциал за млеконадой.
Влияние върху месото
Не по-малко сериозни са ефектите върху месодайните животни:
– По-сухо и по-твърдо месо – топлинният стрес намалява способността на мускулите да задържат вода. Резултатът е по-големи загуби при съхранение и при готвене.
– Промяна в мускулните влакна – натрупва се повече млечна киселина, рН пада по-бързо, което влияе на вкуса, структурата и цвета.
– Окислителен стрес – увреждат се мембраните на клетките, мазнините и протеините. Месото губи свежия си цвят, потъмнява и изглежда по-малко привлекателно.
– По-слаб вкус – мазнините, склонни към окисляване, дават неприятен послевкус, а текстурата става жилава.
– Визуално качество – увеличава се „drip loss“ (изтичане на сокове при съхранение), а миоглобинът променя цвета си от яркочервен към кафяв.
При овце и кози, освен намаления прираст, има риск и за качеството на вълната и кожите. Това също удря доходите на фермерите.
Какви мерки вземат фермерите
При преживни животни (говеда, овце, кози):
– сянка от дървета или сенници;
– постоянен достъп до чиста вода;
– обори с естествена вентилация;
– подвижни стени, мрежи и вентилатори за въздушен поток;
– охлаждане чрез душове или пулверизатори;
– покриви с покрития, отразяващи слънцето.
При свине:
– силна вентилация и климатизация;
– сенници и изкуствени езерца за охлаждане;
– охлаждащи подове;
– хранене в по-хладните часове и с по-малко протеин;
– избягване на транспортиране в жегата;
– по-ниска гъстота в помещенията.
При птици:
– вентилация и смесители на въздуха;
– разпръскване на вода по покривите и вътре в сградите;
– засенчване на околността;
– прясна вода с добавки – соли и витамини;
– контрол върху влажността и температурата.
Българският контекст
В България през последните години горещините стават все по-чести и по-интензивни. Според наблюдения на Института по животновъдни науки, в равнинните райони температурата надхвърля 35 градуса за дълги периоди. Това увеличава разходите за охлаждане на стопанствата и води до по-ниска продуктивност.
-
В млечното говедовъдство фермерите отчитат спад на млякото с 15–20 % през горещите месеци.
-
В свиневъдството често се налага да се използват скъпи климатични системи, без които загубите са значителни.
-
При овце и кози основният проблем е водата – на места изворите пресъхват и животните се изтощават.
-
При птиците топлинният стрес е причина за висока смъртност в индустриалните ферми, особено при неочаквани горещи вълни.
Заключение
Основният извод е ясен: животните имат различна „зона на комфорт“ от хората. Жегата е по-опасна от студа и директно намалява продуктивността. Тя променя качеството на млякото и месото, отслабва здравето и създава сериозни икономически загуби.
Колкото по-добре фермерите управляват водата, сянката, вентилацията и храненето, толкова по-здрави и продуктивни ще бъдат техните животни. А в условията на климатични промени, тези мерки вече не са просто препоръка – те са жизненоважни.
