Особено тревожни за европейските институции са данните, че климатичните събития вече нанасят щети не само върху реколтата, но и върху самото животновъдство. Продължителните горещини намаляват продуктивността на млечните крави, влошават репродуктивните показатели и увеличават риска от заболявания. В същото време сушата свива производството на фуражи и принуждава стопаните да купуват все по-скъпи суровини за изхранване на животните. Именно тези процеси се посочват като една от причините за намаляващите стада в редица европейски държави.
През последните години Европа преживя поредица от рекордни горещини, тежки засушавания, разрушителни наводнения и необичайни пролетни слани. Според анализите на европейските институции тези явления вече не могат да бъдат разглеждани като временни отклонения, а като дългосрочна тенденция, която променя условията за производство на храни. Все повече министри на земеделието настояват съюзът да премине от реакция след бедствието към предварителна подготовка и превенция.
Затова в Брюксел се обсъжда изграждането на нова система за управление на климатичните рискове. Идеята е фермерите да получат достъп до по-добри инструменти за застраховане, по-бързи компенсации при бедствия и повече инвестиции в устойчивостта на стопанствата. Наред с това се подготвя европейски пакет за климатична устойчивост и управление на риска, който трябва да бъде представен до края на годината. Целта е държавите членки да разполагат с по-ясни механизми за защита на земеделието при екстремни климатични събития.
За животновъдите особено важен остава въпросът с водата. В много райони на Южна Европа недостигът на вода вече се превръща в постоянен проблем. Това засяга както производството на фуражи, така и ежедневното отглеждане на животните. Някои региони вече инвестират в нови напоителни системи, съоръжения за съхранение на вода и технологии за по-ефективно използване на наличните ресурси. Европейските експерти предупреждават, че без подобни инвестиции част от сегашните производствени модели може да станат икономически неустойчиви.
Все по-често се поставя и въпросът за генетиката и селекцията. Учени и представители на сектора настояват за по-бързо внедряване на породи и линии животни, които понасят по-добре високи температури и недостиг на вода. Паралелно с това се работи върху нови подходи за хранене и управление на стадата, които да намалят негативния ефект от климатичния стрес върху производството.
Неслучайно климатичната устойчивост вече е сред основните теми и в подготвяната европейска стратегия за животновъдството. Очаква се документът да бъде представен през юли и да постави силен акцент върху способността на сектора да се справя с климатични, пазарни и здравни кризи. Все по-ясно става, че бъдещето на европейското животновъдство няма да зависи само от размера на субсидиите, а и от това доколко фермите ще могат да се адаптират към променящия се климат.
