Преговорите по следващата Многогодишна финансова рамка и бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) навлизат в критична фаза. Търси се механизъм, който да гарантира, че при евентуално забавяне в старта на новия програмен период през 2028 г. фермерите няма да загубят подпомагането на доходите си. Под повърхността на обсъжданите промени обаче се крият сериозни капани, които предизвикват силна загриженост в Брюксел и в целия Югоизточен регион, включително България.
Стабилен бюджет на хартия, реален спад заради инфлацията
На пръв поглед запазването на общия европейски бюджет за ОСП на ниво от 293,7 милиарда евро изглежда като гаранция за стабилност. В действителност обаче това представлява скрито намаление на покупателната способност на земеделските стопани.
Липсата на автоматичен механизъм за индексиране и коригиране спрямо инфлацията удря най-силно фермерите от Южна и Източна Европа. При постоянно високите производствени разходи – най-вече за енергия и торове – реалните доходи на земеделските производители ще продължат да се свиват. В допълнение, новият Европейски фонд за конкурентоспособност оказва пряк натиск върху селскостопанския сектор, като се предвижда съкращение от близо 5% на компонента, предназначен за земеделски политики.
Голямата заплаха: Земеделските пари влизат в общ „Единен фонд“
Най-сериозният сблъсък в Брюксел се очертава около намерението за интегриране на ОСП в по-широк „Единен фонд“ и в рамките на Националните планове за партньорство. Този модел крие огромен риск от пълно размиване на целевия характер на селскостопанските средства.
Какво означава това на практика за сектора: Земеделието вече няма да има гарантиран самостоятелен бюджет, а ще трябва да се „конкурира“ директно на национално ниво с други държавни и регионални приоритети, като например мащабни инфраструктурни проекти или дигиталния преход. Това поставя фермерите в състояние на пълна несигурност дали и каква част от парите изобщо ще стигнат до тях.
Ключови въпроси остават „в скоби“ за политически пазарлъци
Много от темите, които са от жизненоважно значение за оцеляването на селските райони, все още не са решени и остават отворени за тежки преговори на най-високо политическо равнище.
Сред тях са:
-
Процентите на национално съфинансиране (колко ще трябва да доплаща всяка държава от собствения си бюджет).
-
Основните параметри и критерии за директните плащания (тук се включват базовото плащане и сложните изисквания по екологичните схеми).
-
Механизмите за гъвкавост, които позволяват прехвърляне на средства между различните фондове.
Европейските селскостопански организации и кооперациите отчитат сериозна политическа непоследователност в действията на Брюксел. От една страна, Европейският съюз официално признава, че продоволствената сигурност на континента вече не е даденост, и налага все по-строги екологични правила. От друга страна – реалната икономическа подкрепа за хората, които произвеждат храната, се намалява.
Преговорите се прехвърлят на ниво държавни глави. Предстои сериозна битка в Съвета на ЕС, за да се защити институционалната сила на ОСП и да се гарантира бюджетна сигурност, без която устойчивостта на фермерите е поставена под въпрос.
