Докато Брюксел и София дефинират параметрите на Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода след 2027 г., се обсъжда радикална промяна в модела на обвързаната подкрепа. Основният въпрос: ще се престане ли с плащанията „на глава животно“ в полза на тези, базирани на реално произведена продукция?
СОФИЯ – Бъдещето на млечното и месодайното говедовъдство в България се намира на кръстопът на сериозни реформи. От Министерството на земеделието и храните (МЗХ) потвърждават, че механизмите за обвързана подкрепа са обект на интензивни преговори, като един от основните варианти включва доказване на реално произведена и реализирана продукция на пазара.
Край на плащанията „на брой“?
За годините, идващи след 2027 г., се разглежда преход от настоящия модел на подпомагане спрямо броя на животните към модел, който е директно обвързан с пазарната реализация на мляко и месо. Тази промяна би променила фундаментално икономическата логика на субсидиите в сектора.
За да се избегне административният колапс, който би последвал при подобен модел, МЗХ залага на пълна дигитализация. Според министерството, системата не трябва да разчита на ръчно подаване на фактури и бележки от страна на фермерите, а на автоматизиран обмен на данни между институциите и електронните регистри. Целта е проверката на продукцията да става „дигитално и невидимо“ за стопанина.
Анализ на доходността: Кой сектор ще получи повече?
Бъдещото разпределение на средствата ще бъде подкрепено от научно обосновани данни. МЗХ обяви подготовката на три ключови проучвания, които ще бъдат „компас“ за разпределянето на бюджета:
- Анализ на доходността на земеделските стопанства (за определяне на групите фермери според нуждите им).
- Анализ на възрастовата структура на фермерите.
- Анализ на подпомагането за биологично земеделие.
За говедовъдите това означава, че държавата ще измерва реалните разходи за фураж, енергия и издръжка на животното, за да определи баланса между подкрепата за интензивните млечни ферми, месодайното производство и малките стопанства в планините.
Бюджетни предизвикателства и конкуренция
В контекста на общия бюджет на ЕС за директни плащания (около 294 млрд. евро), българското земеделие ще трябва да се бори за ресурсите си. МЗХ предупреждава, че поради ограничените средства, в националния план се обсъждат и нови приоритети (като сектор „Пчеларство“), което налага говедовъдният бранш да защити позицията си като стратегически сектор чрез солидна икономическа аргументация.
Краткосрочна ликвидност: По-високи аванси
Докато се чака финалната рамка за 2027 г., секторът ще получи временна облекчителна мярка. Въз основа на решението на Съвета на ЕС за по-голяма финансова гъвкавост, България ще има възможност да изплаща по-високи аванси за директните плащания. Това е критично важно за осигуряване на ликвидност на фермите в условията на високите производствени разходи за торове, енергия и фураж.
Какво следва?
Министерството обеща публичен диалог с браншовите организации веднага щом бъдат готови първите модели на подкрепа. За представителите на говедовъдния сектор това е сигнал за подготовка на икономически данни, които да обосноват нуждите на бранша пред новите правила за дигитализация и пазарна ефективност.
