Производството на овче и козе мляко в България продължава да намалява, а новите данни на Министерството на земеделието и храните показват, че именно дребните преживни животни са сред най-засегнатите от продължаващото свиване на животновъдството.
За периода от 1 ноември 2024 г. до 31 октомври 2025 г. българските ферми са произвели общо 64 995 хиляди литра овче и козе мляко. Година по-рано производството е било по-високо, което означава, че секторът е загубил над 2 400 хиляди литра само за една година.
Зад тези числа стои продължаващото намаляване на овцете и козите, както и на животните, използвани за млечно производство.
Овчето мляко бележи най-сериозния спад
Най-тежко е положението при овчето мляко. През отчетния период в страната са произведени 45 674 хиляди литра овче мляко, което е с 5.1% по-малко спрямо предходната година.
Това е най-големият спад сред всички основни видове мляко в България.
Причината е видима и в структурата на стадата. Броят на млечните овце майки намалява от 649 хиляди на 595 хиляди животни. Само за една година секторът губи над 54 хиляди млечни овце майки.
Това е сериозен сигнал, защото именно тези животни осигуряват суровината за традиционните български овчи сирена и млечни продукти.
Намалението показва, че все повече стопани изпитват трудности да поддържат рентабилно млечно овцевъдство при растящите разходи за фуражи, труд и ветеринарни дейности.
Козето мляко остава стабилно, но секторът също се свива
При козевъдството картината изглежда по-спокойна, но също не е напълно положителна.
Производството на козе мляко достига 19 321 хиляди литра, което е само с 0.2% по-малко спрямо предходната година.
На пръв поглед това изглежда като стабилен резултат. В същото време обаче броят на козите в България намалява с 3.1%, а козите майки са с 4.9% по-малко.
Това означава, че стопанствата успяват временно да компенсират част от загубите чрез по-добра продуктивност, но общата тенденция остава негативна.
Особено тревожен е фактът, че броят на козевъдните стопанства намалява с близо 14% само за една година.
Почти всеки десети литър мляко идва от овце и кози
Въпреки намалението овчето и козето мляко продължават да имат важно място в българското животновъдство.
Овчето мляко формира 6% от цялото производство на мляко в страната, а козето – още 2.5%.
Така общо 8.5% от произведеното мляко в България идва от дребните преживни животни.
Това може да изглежда скромен дял, но за много планински и полупланински райони именно овцевъдството и козевъдството остават основен поминък и основен източник на доходи.
Южният централен район е лидер при овчето мляко
Най-голямото производство на овче мляко е концентрирано в Южния централен район. Там са произведени 11 195 хиляди литра овче мляко, което е най-високият резултат в страната.
Следват Югоизточният район с 9 698 хиляди литра и Северозападният район с 8 145 хиляди литра.
При козето мляко водещи са Югозападният район с 3 858 хиляди литра и Северозападният район с 3 802 хиляди литра.
Тези данни показват, че традиционните райони за овцевъдство и козевъдство продължават да държат основната част от националното производство.
Кравето мляко продължава да доминира
На фона на трудностите при овцете и козите, общото производство на мляко в България достига 762 768 хиляди литра.
Най-голям дял продължава да има кравето мляко с 681 746 хиляди литра или 89.4% от националното производство. При него също има спад от 0.8%, но той е значително по-малък от този при овчето мляко.
Единственото направление, което отчита растеж през периода, е биволовъдството. Производството на биволско мляко достига 16 027 хиляди литра, което е с 3.8% повече спрямо предходната година.
Намаляващите майки са най-голямото предупреждение
Най-важният сигнал в новата статистика не е самото количество произведено мляко, а намаляването на животните, които го произвеждат.
Само за една година млечните овце майки намаляват с 8.3%, а козите майки с 4.9%. Това означава, че производственият потенциал на сектора продължава да отслабва.
Ако тенденцията не бъде обърната, през следващите години България може да се изправи пред още по-сериозно намаляване на производството на овче и козе мляко – продукти, които са част от традиционния облик на българското животновъдство и българската трапеза.
