Ситуацията се изостря бързо и без право на подценяване. След десетки огнища в Кипър и първо потвърдено огнище в остров Лесбос, вирусът на Шап вече стои буквално до българската граница. Паралелно в Гърция се разпространява и шарка с над 120 огнища. Това е комбинация, която не се игнорира.
Българска агенция по безопасност на храните задейства национален кризисен щаб. Това е ясен сигнал: рискът не е теоретичен. При шап говорим за най-заразното заболяване при говеда, овце, кози и свине – разпространява се мълниеносно, включително чрез въздух, транспорт, фуражи, хора и техника. Една грешка в биосигурността може да затвори цял район.
Реалността е проста и неприятна: при огнище се стига до масово умъртвяване, блокиране на стопанства, забрана за движение на животни и тежки икономически загуби. Това не е хипотеза – това е протокол.
Къде е пробойната
Най-големият риск не идва от „някъде далеч“, а от ежедневни пропуски:
– нерегламентиран транспорт на животни;
– покупки „на тъмно“ без документи;
– събори и пазари без контрол;
– хора, които влизат в стопанството без дезинфекция;
– техника и превозни средства, които обикалят от ферма на ферма
Точно тук вирусът минава най-лесно.
Какво вече се затяга – БАБХ координира действия с общини и МВР. Влизат в режим:
– по-строг контрол на пазарите и тържищата;
– проверки на транспорт и произход на животни;
– наблюдение на събития около Великден и Гергьовден;
– активна връзка с местната власт за ранни сигнали;
Който работи чисто – няма проблем. Който разчита на „минава номерът“ – този път няма да мине.
Какво трябва да направят фермерите – веднага – Тук няма място за импровизация:
1. Затвори стопанството – достъп само за нужните хора.
2. Дезинфекция на входа – гуми, обувки, оборудване.
3. Никакви животни без документи – дори „от съседа“.
4. Наблюдение всеки ден – куцота, мехури в устата, спад в млякото.
5. Незабавно сигнализиране при съмнение – забавянето струва стадо.
Истината, която не е удобна.
Шапът не прощава на разсеяност. Един заразен камион, една необмислена покупка или един „гост“ без дезинфекция са достатъчни да занулят години труд. Точно затова мерките изглеждат строги – защото цената на закъснението е брутална.
Това не е момент за паника. Това е момент за дисциплина.
Който държи ред в стопанството си, има шанс да мине чист.
Който подценява – плаща първи.
