В Гърция животновъдният сектор е изправен пред ново изпитание, след като към продължаващата криза с шарката по овцете и козите вече се добавя и шап. Развитието на ситуацията при южните ни съседи предизвиква сериозно безпокойство в целия регион. Случващото се там се разглежда като предупреждение и за останалите държави на Балканите
Докато секторът все още понася щетите от шарката по овцете и козите, ситуацията се усложнява допълнително – вече има и случаи на шап в региона. Така напрежението в животновъдството се удвоява, а въпросът за реалната готовност на системата излиза на преден план.
Контролът заради шарката се засили значително. Наложени са ограничения за движение, извършват се принудителни умъртвявания, а част от стопаните твърдят, че липсата на възможност за паша и недостигът на фуражи ги изправят пред риск от сериозни загуби. Почти 500 000 животни вече са извън производство вследствие на ограничения и задължително клане.
Към шарката се добавя и шапът
Към тази картина се добавя и потвърден шап в региона. Заболяването е различно от шарката, но последиците му за търговията са далеч по-тежки. Шапът засяга говеда, овце и кози и при установяване на огнище обикновено води до незабавно блокиране на износа и сериозни ограничения в придвижването на животни.
Фактът, че Кипър вече е поставен под карантина заради шап, показва, че рискът не е теоретичен. За държава като Гърция, с активна търговия и постоянни трансгранични превози, подобно развитие би имало силен икономически ефект.
Не две болести, а един системен проблем
Шарката и шапът не са свързани помежду си като причинител. Но са свързани по нещо много по-важно – изискват строга биосигурност, постоянен контрол и бърза реакция.
И при двете заболявания разпространението става чрез движение на животни, транспортни средства, фуражи, хора и оборудване. Ако системата допуска пропуски при едната болест, същите слабости могат да отворят врата и за другата.
Липсващата превенция
По данни от южната ни съседка регионалните власти не са поискали допълнителен персонал въпреки натоварването по пробовземане, контрол и умъртвяване. Основните искания са били за транспортни средства.
В същото време в най-силните млечни райони не функционират постоянни станции за биосигурност – зони за дезинфекция и контрол на достъпа до стопанствата. Това означава, че мерките често остават формални, а прилагането им на терен е неравномерно.
50 000 000 евро за компенсации през 2026 година
Одобрената финансова рамка за 2026 година предвижда 50 000 000 евро общ бюджет. От тях 40 000 000 евро са за обезщетения на стопани, 2 000 000 евро за допълнителна помощ и 8 000 000 евро за оперативни разходи на регионите, със съфинансиране от Европейския съюз.
При принудително умъртвяване е предвидено обезщетение до 100 % от пазарната стойност на животните. Това е важна подкрепа, но компенсациите не могат да върнат изгубеното производство и пазарни позиции.
Предупреждение и за българските фермери
Ситуацията показва ясно едно – когато превенцията е половинчата, кризите се наслагват. Първо шарка, след това и шап.
За българските стопани това е ясен сигнал: контролът на достъпа до фермата, редовната дезинфекция, строгото следене на движението на животни и фуражи и постоянната връзка с ветеринарен специалист не са излишна бюрокрация, а защита на бизнеса.
Когато биосигурността остане само на хартия, болестите идват една след друга. А тогава цената вече не се измерва само в евро, а и в изгубено доверие и години труд.
