До 2030 година в Европейски съюз се очаква осезаема празнина между производството и търсенето на овче мляко. Анализите показват, че общото производство може да намалее с около 8%, докато потреблението ще се запази на сравнително стабилни нива. Това създава структурен недостиг на суровина в рамките на съюза.
Основните причини за очаквания спад са:
– застаряване на фермерското население;
– нарастващ климатичен натиск върху пасищното животновъдство;
– трайни проблеми с рентабилността;
– отказ от производство в традиционни райони;
Най-силно засегнати са държавите от Средиземноморския регион, които формират значителна част от производството на овче мляко в Европейския съюз. В тези страни все по-често се отчита намаляване на стадата, затваряне на ферми и липса на приемственост между поколенията.
Паралелно с това, други държави членки разполагат с ограничен или слабо развит капацитет за производство на овче мляко. В тях секторът е нишов, с малки стада и минимални количества, които основно се преработват за вътрешния пазар. Това означава, че в краткосрочен план не съществува реален резерв в рамките на съюза, който автоматично да компенсира спада в традиционните производствени зони.
Произведените количества овче мляко в Европейския съюз се насочват основно към преработка в сирена и ферментирали млечни продукти с висока добавена стойност. Очакваният недостиг поставя под риск стабилността на тези вериги за доставки и увеличава напрежението върху цените на суровината.
Ситуацията ясно показва, че проблемът не е локален, а общоевропейски. Без целенасочена политика за поддържане на овцевъдството, подобряване на доходността и привличане на нови производители, дефицитът на овче мляко в Европейския съюз ще се задълбочава след 2030 година.
За фермерите това означава едно: овчето мляко се превръща в стратегически дефицитна суровина, а не просто в нишов продукт.
