Брадзотът е остра, светкавична инфекция при овцете. Причинява се от бактерии от рода Clostridium – най-често Clostridium sordellii, Clostridium septicum и Clostridium oedematiens (типове А и В). Те образуват спори, които оцеляват дълго в почва, застояли води, оборски тор, фуражи и в самия храносмилателен тракт на животните.
Когато условията „щракнат“ – рязка смяна на храната, грешки в поенето, студ, прегряване, дефицити или паразити – патогените се активират. Следва тежко възпаление на дванадесетопръстника и сирищника, образуване на газове, масивна интоксикация и често некротични лезии в черния дроб. Смъртността стига до 90–100%. Да, толкова е сериозно.
Какво реално отключва заболяването
Няма мистерия. Най-честите отключващи фактори са:
– внезапен преход от оборно към пасищно хранене или обратно;
– изобилие от сочна трева след период на сухо хранене;
– минерален и протеинов дефицит;
– хелминтози;
– поене от застояли водоеми;
– пасища в низини, край реки и напоителни системи;
– лоша хигиена и натрупване на органичен отпадък.
Обикновено се засягат добре охранени животни. В оборни условия по-често боледуват млади овце, а на паша – по-възрастните.
Диагностика – бързина и дисциплина
При съмнение за брадзот:
– Кръв и органни проби трябва да се изпратят в лаборатория до 3–4 часа след смъртта.
– Вземат се проби от сърце, далак, бъбреци, черен дроб, тръбни кости, дванадесетопръстник и сирищник.
– Често се транспортира целият труп за пълна патологоанатомична оценка.
Забавянето = пропусната диагноза.
Превантивни мерки – това е стратегията
Тук няма половинчати решения. Лечение практически няма. Работи само превенцията.
1. Ваксинацията – основният инструмент
– Масова ваксинация на цялото стадо.
– В рискови стопанства – 20–30 дни преди зимния сезон или преди излизане на паша.
– Реваксинация според схемата на ветеринарния лекар.
Това не е „по желание“. Това е стандарт.
2. Карантина при огнище
При потвърден случай:
– Налага се карантина от компетентните ветеринарни власти.
– Изолират се болните и съмнителните животни.
– Здравите се преместват в обор и се минава на качествена груба храна + минерални добавки.
– Провежда се спешна ваксинация.
Карантината се вдига:
– 14–15 дни след последната смърт и след приключване на ваксинационната кампания.
– Стопанството се обявява за свободно след минимум 20 дни и окончателна дезинфекция.
3. Унищожаването на трупове – без компромиси
– Труповете се унищожават заедно с кожата.
– Сваляне на вълна е строго забранено.
– Дисекция – само за диагностични цели и от оторизирани специалисти.
– Торът се подлага на химична дезинфекция или изгаряне.
– Биотермична обработка не се прилага при брадзот.
Един пропуснат труп може да зарази водоизточник или цяло пасище.
4. Управление на храненето – тук се печели битката
Най-важното правило:
Никакви резки промени в дажбата.
Практически действия:
– Постепенен преход между типове хранене (минимум 7–10 дни).
– Контрол на минералния баланс.
– Редовна дегелминтизация.
– Осигуряване на чиста питейна вода.
– Избягване на паша в мочурливи и заливни терени при риск.
Как изглежда една типична епидемия
– Засяга 30–35% от стадото.
– Смъртността е почти пълна.
– Животното пада внезапно, често без видими предварителни признаци.
– Понякога има подуване, диария, конвулсии.
Това е заболяване „на секундата“. Затова контролът е предварителен, не реактивен.
Заключение – реалността
Брадзотът не прощава грешки. – Той наказва лошата хигиена, хаотичното хранене и липсата на ваксинационна дисциплина.
Но при:
– стабилна дажба,
– редовна профилактика,
– контрол на пасищата,
– навременна ваксинация,
– рискът се управлява.
Традиционното правило е валидно и днес:
Доброто хранене и чистата вода са половината ветеринарна медицина. Останалото е организация.
