Бременността и кърменето са сериозно изпитание за всяка коза. Затова в доброто козевъдство винаги се е държало на правилото майките да имат време за възстановяване между две бременности. Практиката показва, че най-добре е да има около шест месеца почивка, което означава не повече от три бременности за две години. При сезонно разгонващите се породи това се случва по-естествено, но при породи, които могат да се размножават целогодишно, контролът е изцяло в ръцете на стопанина.
Също толкова важно е младите кози да не се заплождат прекалено рано. Общото правило е да се изчака поне до възраст между осем и дванадесет месеца, когато животното вече е физически развито и може да понесе бременността без риск за здравето си.
Кога идва моментът за отбиване
Преди да се пристъпи към отбиване, козлетата трябва вече да поемат твърда храна наред с майчиното мляко. Козлета, отглеждани от майките си, започват рано да „опитват“ сено и фураж, просто като имитират възрастните. Това обаче не означава автоматично, че са готови за отбиване. Добър ориентир е, когато достигнат поне два и половина пъти теглото си при раждане.
Самото отбиване неизбежно носи стрес. Някои стопани избират майките и малките да са в съседни кошари, за да се виждат и чуват. Други предпочитат пълно разделяне. И в двата случая има блеене и от двете страни, но това е част от процеса. След няколко дни животните свикват и напрежението спада.
Ако козата се използва за доене, често се налага по-дълго разделяне, защото някои козлета са изненадващо упорити и дори след седмици се опитват да се върнат при майката. Ако пък стопанинът реши да остави козата да „пресъхне“, е важно това да става постепенно. Рязкото спиране на доенето може да доведе до препълване на вимето и проблеми като мастит. Най-добрият подход е бавно да се намалява количеството мляко, което се издоява всеки ден.
Отбиване на козлета, хранени с шише
Козлетата, отглеждани с шише, в известен смисъл се отбиват по-лесно. Те вече са преминали през раздялата с майката, така че липсва емоционалният шок. След като достигнат нужната маса и започнат редовно да ядат твърда храна, млякото постепенно се намалява. Първо се редуцира количеството на хранене, после броят на храненията, докато остане едно и накрая се спре напълно. Малките може да „протестират“ с глас, но както показва опитът, бързо се приспособяват.
С какво се хранят козлетата след отбиването
След отбиването основата на храненето трябва да бъде качествен фураж или сено. Ако няма възможност за добра паша, сеното става решаващо. Най-доброто сено за кози е смесено – със стъбла, листа и семена, за да покрива хранителните нужди на растящите животни.
Достъпът до прясна и чиста вода е задължителен по всяко време. Без това и най-добрият фураж губи ефекта си.
Козите обичат разнообразието и това важи и за младите животни. Малки лакомства могат да се използват не само за удоволствие, но и за обучение и опитомяване. Обичайни храни като ябълки, банани и моркови са подходящи в умерени количества. Въпреки репутацията си, козите не трябва да ядат всичко – има храни, които са вредни и трябва да се избягват.
В заключение
Отбиването е напрегнат момент и за стопанина, и за животните. Но когато се направи навреме и по правилния начин, то не води до негативни последици за здравето. В миналото козлетата често са били отбивани по-рано, но съвременните практики позволяват те да останат по-дълго при майките си, което се отразява добре на развитието им.
Независимо дали са отглеждани от майката или с шише, важното е след отбиването козлетата да имат постоянен достъп до твърда храна, вода и спокойна среда. След първоначалния шок те продължават да растат, да набират сила и да се превръщат в здрави и жизнени кози – точно както са го правили поколения наред.
