Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) официално застава в подкрепа на ваксинацията срещу шарката по овцете и козите, като я определя като реален инструмент за ограничаване и дори елиминиране на заболяването. Това става ясно от публикувано проучване на EFSA от 6 февруари 2026 г., което влиза в пряк разрез с част от досегашните позиции на национални експертни структури в Гърция.
EFSA: ваксинацията може да спре болестта за до 2 години
В документа си EFSA подчертава, че Европейският съюз няма единна стратегия срещу шарката по овцете и козите – заболяване от т.нар. „тип А“, подобно на нодуларния дерматит при говедата. Именно поради това ваксинацията не е забранена, а дори се разглежда като ключов инструмент, особено при продължителни и мащабни огнища.
Според оценката на EFSA, двугодишна ваксинационна кампания, комбинирана със стандартните ветеринарно-санитарни мерки, може да доведе до по-бързо елиминиране на болестта – с поне една година по-рано, в сравнение със сценарии без ваксинация.
Живите ваксини – ефективност до 100%
Европейският орган за безопасност на храните заема ясна позиция в спорa около живите атенюирани ваксини, като директно оспорва твърденията на гръцкия Комитет по едра шарка и част от местните учени.
Според EFSA:
– живите ваксини (вкл. щамове RM65, Romanian и Bakirköy);
– осигуряват 80% до 100% защита при овцете;
– значително намаляват вирусната репликация и отделянето на вируса;
– рискът от разпространение на ваксиналния вирус е минимален, при спазване на стандартните мерки;
– възможните реакции след ваксинация са леки и контролируеми;
Това директно противоречи на позицията, че ваксинацията „пречи“ на разграничаването между болни и ваксинирани животни – аргумент, използван досега срещу прилагането ѝ.
България – ключов пример в анализа
В оценката на EFSA са използвани реални демографски и епидемиологични данни от България, върху които е приложен стохастичен пространствен модел за разпространение на заболяването.
Резултатите показват, че:
– само ранното откриване и умъртвяване може да овладее огнищата за 1–2 години;
– ваксинацията обаче значително намалява мащаба и географското разпространение;
– регионалната ваксинация крие риск, ако няма строг контрол върху движението на животни;
– националната ваксинация дава най-силен ефект;
Гърция и Балканите – висок риск, нужда от мащабни мерки
EFSA отчита, че през 2024–2025 г. шарката по овцете и козите се е завърнала в Европа с безпрецедентна интензивност, като Гърция и България са сред най-силно засегнатите държави. Посочват се закъснения в откриването на огнища, пропуски в докладването и значителна роля на движението на животни – както контролирано, така и нерегламентирано.
За Гърция експертите смятат, че сложната структура на огнищата и множеството клъстери изискват целенасочена или дори национална ваксинация, а не фрагментарни мерки.
Липса на обща политика – фермерите остават в несигурност
EFSA ясно подчертава, че липсата на специфична политика на ЕС срещу шарката по овцете и козите води до разнопосочни национални решения. В резултат на това животновъдите често са принудени сами да избират на кого да вярват, без ясна и единна рамка.
Заключението на EFSA е категорично:
ваксинацията, комбинирана с ранно откриване, бързо унищожаване и строг контрол върху движението на животни, е критично важен инструмент за овладяване и потенциално елиминиране на заболяването.
Пълният документ на EFSA е достъпен в официалния сайт на агенцията и вече предизвиква сериозен дебат сред ветеринарните власти и животновъдния сектор в Югоизточна Европа.
