Броят на земеделските стопанства в Европейския съюз продължава да намалява, а с него се свива и заетостта в първичния сектор. Това показват последните данни на Евростат, публикувани в доклада „Ключови данни за европейската хранителна верига“.
През 2023 г. около 8,4 милиона души са били заети в селското стопанство на ЕС. Макар числото да изглежда значително, дългосрочната тенденция е ясна и последователна – делът на земеделието в общата заетост в Съюза намалява във всички държави членки.
Ако през 2013 г. селското стопанство е осигурявало 5,2% от всички работни места в ЕС, то десет години по-късно този дял вече е 3,9%. Това означава, че за едно десетилетие секторът е загубил не само хора, но и относителна тежест в европейската икономика.
Този процес не е внезапен и не е случаен. Свиването на броя на фермите върви ръка за ръка с намаляването на заетостта. Все по-широкото навлизане на механизация, автоматизация и дигитални технологии позволява същите – а често и по-големи – обеми продукция да се произвеждат с по-малко човешки труд. Машини, „умно“ оборудване и софтуерни решения постепенно заместват ръчния труд, особено в по-големите и по-капитализирани стопанства.
Това не е ново явление за развитите икономики, но през последното десетилетие процесът в европейското земеделие значително се ускори. Технологиите, които доскоро бяха достъпни основно за големи аграрни компании, все по-често навлизат и в средни и по-малки ферми.
Важно е, че намаляването на заетостта не е концентрирано в отделни региони. Между 2013 и 2023 г. делът на селското стопанство в общата заетост е спаднал във всички страни от ЕС. Разликите са в мащаба, не в посоката. Това ясно показва, че става дума за общоевропейска структурна промяна, а не за изолирано развитие в определени държави или производствени модели.
Най-силен спад е отчетен в Румъния, където делът на заетите в селското стопанство е намалял с 8,9 процентни пункта за десет години. Следват Хърватия и Португалия, и в двете със спад от по 4,7 процентни пункта. Данните отразяват различни изходни позиции, различна структура на селската икономика и различни темпове на технологичен и социален преход.
Общата картина обаче е еднозначна: европейското земеделие става все по-малко трудоемко и все по-концентрирано, а работната сила в сектора продължава да се свива – бавно, но устойчиво.
