Животновъдството у нас е в движение – понякога напред, понякога встрани, но никога на място.
Докато овцевъдите и козевъдите се борят с цените на млякото, субсидиите и недостига на пасища, кланиците за бяло месо показват, че българското животновъдство започва бавно да излиза от сътресенията на последните години.
Овцете и козите – търпение и оцеляване
При млекопроизводителите годината не беше лесна.
Разходите за фуражи и ток все още тежат, изкупните цени се колебаят, а пазарът на агнешко и ярешко зависи почти изцяло от празничните кампании.
Въпреки това, стада не се топят така драстично, както в предишни години – фермерите намират начини да задържат производството и да се адаптират, често чрез пряка продажба, фермерски пазари и къси вериги на доставка.
И докато пасищните стопани оцеляват на ръба, другият край на животновъдството – индустриалното птицевъдство – се движи в обратна посока: нагоре.
Бялото месо с ръст от 9 % – пилетата теглят сектора напред
Данните от месечната дейност на кланиците показват, че през 2025 г. са заклани 45,7 милиона птици и зайци, което е с 9,2 % повече от 2024 г.
Ръстът се дължи основно на пилетата бройлери, които бележат скок от 13 %, достигайки почти 40 милиона броя.
Те остават най-стабилният и предвидим сектор в българското животновъдство – дори когато цените на фуражите и токът подскачат.
Патиците под натиск, но нишите растат
Съвсем различна е картината при патките – там имаме спад от над 22 % спрямо предходната година.
Основните причини са по-слабо търсене в ресторантьорството и ограничения заради птичи грип.
В същото време нишовите производители – тези, които развъждат зайци, токачки и други видове птици, бележат ръст от 18 %.
Това показва, че малките ферми се ориентират към разнообразие и пряка продажба, което ги спасява от зависимостта към търговските вериги.
Две скорости в животновъдството
Погледнато в по-широка картина, животновъдството у нас върви на две скорости:
едната – бърза, индустриална и мащабна, при белите меса;
другата – бавна, традиционна и упорита, при овцевъдите и козевъдите.
Но и двете посоки имат значение: едната храни пазарите, другата пази духа на земята.
Извод
2025 година показва, че българското животновъдство се пренарежда, но не се предава.
Овцете и козите остават символ на постоянството, а пилетата – двигател на промяната.
След години на несигурност секторът навлиза в нов етап: по-устойчив, по-разнообразен и по-близо до потребителя.
