Размножаването при козите не е случайно – то зависи от сезона, храненето и условията на отглеждане. За стопаните е важно да знаят кога животните най-лесно се заплождат, защото това определя здравето на стадото, броя на яретата и икономическите резултати.
Сезонни и несезонни породи
Козите от умерените географски ширини, каквито са най-разпространени у нас, се размножават сезонно. Те изпадат в разгоненост основно през есента, когато денят започне да се скъсява. Това е естествена биологична адаптация – яретата се раждат напролет, когато има зелена паша и повече храна за майката и малките.
През лятото, когато светлата част на деня е дълга, козите обикновено изпадат в „почивка“ – анеструс. Тогава половото поведение е слабо изразено, яйчниковата дейност е потисната и заплождането е трудно или невъзможно. В този период дори при пръчовете се наблюдава намаляване на размера на тестисите и по-ниско качество на семенната течност.
В субтропиците и особено в тропиците картината е различна. Там денят и нощта са почти еднакво дълги през цялата година, затова местните породи се размножават целогодишно. При тях по-голямо значение има храненето – когато пашата е оскъдна, плодовитостта пада, независимо от сезона.
Пубертет и начало на разплод
Козичките достигат пубертет обикновено около петия месец, но възрастта зависи най-вече от храненето и теглото. Добра практика е разплодът да се допуска, когато животното е достигнало поне 60–75% от теглото на зряла коза. При пръчовете пубертетът започва с първата продукция на сперматозоиди.
Интересен факт е, че самото присъствие на пръч в стадото може да ускори настъпването на пубертета при младите козички.
Породата оказва силно влияние върху броя на яретата. По-леките породи, като пигмеите, имат склонност към по-големи котила. Основна роля играе броят на яйцеклетките, освободени при овулация.
Цикъл на еструса
Козите са сезонно полициклични животни. Естралният им цикъл трае около 21 дни. Самият еструс – разгонеността – продължава средно 36 часа, но може да варира от 24 до 48 часа. При ангорските кози например еструсът е само 22 часа, докато при някои китайски породи може да стигне и до два дни.
Най-типичните признаци на разгонена коза са:
– намален апетит и спад в млеконадоя;
– неспокойствие, често блеене и уриниране;
– махане с опашка;
– подуване и зачервяване на външните полови органи;
– слизест секрет от вулвата;
– качване върху други кози или позволяване да бъде качена;
„Ефектът на пръча“
Една добре позната техника в козевъдството е т.нар. „ефект на пръча“. Ако по време на неразгонния сезон внезапно се въведе мъжки, той стимулира яйчникова дейност при козите. Обикновено се наблюдава кратък цикъл, последван от истински еструс. Това позволява удължаване на размножителния сезон и синхронизиране на заплождането.
Бременност и псевдобременност
Бременността при козите трае средно 149 дни.
Съществува и явлението „псевдобременност“, при което в матката се натрупва течност, а жълтото тяло остава активно, сякаш има реална бременност. Среща се по-често при по-възрастни животни и при кози, размножавани извън сезона. Ултразвуковата диагностика е надежден начин за откриване на това състояние.
Влияние на храненето
Най-важният фактор за успешното заплождане остава храненето. Недохранените кози се разгонват по-трудно, забременяват по-рядко и раждат по-малко ярета. Затова добрата паша през есента е ключ към висока плодовитост.
Практични съвети за стопаните
– Най-лесно козите се заплождат през есента, когато денят намалява.
– Добра подготовка е животното да е достигнало поне 60–75% от зрелото си тегло.
– Пръчът е естествен стимулатор – неговото присъствие ускорява и улеснява проявата на еструс.
– Качественото хранене е решаващо – без него няма стабилна плодовитост.
В заключение: най-доброто време за заплождане на козите е есента, при добро хранене и в присъствието на здрав пръч. Така яретата ще се родят напролет – когато природата предлага най-много ресурси за тяхното оцеляване и растеж.
