Farm Europe и Eat Europe настояват: да се сложи край на объркването с имената на месото
От 1987 година насам млякото и продуктите от него се ползват със законова защита в Европейския съюз. Това гарантира на потребителите ясна информация и ги предпазва от подвеждащо използване на термини като „мляко“, „сирене“ или „масло“ от страна на растителни и синтетични заместители. За месото обаче такава правна рамка все още липсва – и именно тази липса днес поражда объркване, измамни практики и несправедлива конкуренция.
На този фон Farm Europe и Eat Europe отново настояват европейските институции да въведат ясни и единни правила за наименованията на месото, така че те да отразяват действителния произход и състав на продуктите. Повод за позицията им стана неотдавнашното решение на Европейския съд, с което се отхвърля правото на държавите членки сами да забраняват използването на термини като „стек“, „бургери“ или „наденица“ за продукти, съдържащи растителни протеини.
Съдът говори, но отговорността остава в ръцете на институциите
Френската инициатива да се ограничи използването на традиционни наименования за растителни продукти бе спряна от Европейския съд с мотива, че подобни действия трябва да се регламентират на ниво Европейски съюз. Това поставя цялата отговорност върху европейските институции – от тях зависи дали ще осигурят на потребителите адекватна защита и прозрачност или ще продължат да допускат двойни стандарти спрямо млечните и месните продукти.
Каймата с 99% месо – и ултрапреработеният „бургер“ без месо
Контрастът е ясен: докато в Европа има строги изисквания за съдържанието на продукти като „кайма от стек“ – която трябва да съдържа поне 99% месо и под 1% сол – същевременно на пазара се продават ултрапреработени имитации с растителни или лабораторно създадени съставки, които спокойно използват същите наименования. Тези алтернативи често съдържат дълъг списък от добавки и изкуствени компоненти, но се представят с термини, внушаващи връзка с традиционното месо.
В момента, според действащите регламенти, термините като „стек“, „кайма“, „ескалоп“ или „наденица“ са строго обвързани със съдържанието и метода на производство – за продукти от истинско месо. Например, кайма може да бъде наречена така само ако е смляно обезкостено месо с минимална сол, без други съставки. Продуктите, които не отговарят на тези условия – включително веган заместителите – не би трябвало да използват същите термини.
Двойният стандарт и нуждата от нова регулация
Днес обаче има законодателна пропаст – млякото се радва на защита, а месото – не. Това не само обърква потребителите, но и поставя животновъдите в неравностойно положение. Едновременно с това се дискредитира понятието „естествен продукт“, тъй като имитациите, въпреки че често са силно преработени, се рекламират като „по-чисти“ или „по-здравословни“ – подвеждайки потребителя.
Време е за действие – без отлагане
Farm Europe и Eat Europe подчертават, че е дошъл моментът Европейският съюз да се заеме сериозно с въпроса. Възможности има – Европейският съд дори посочва, че е необходима по-ясна правна рамка, в която държавите членки биха могли да предприемат действия. Но преди всичко това трябва да стане чрез общоевропейско законодателство.
В противен случай наименованията на месото ще останат незащитени, а потребителите – изложени на манипулации и объркване. Справедливият пазар и доверието към храните в Европа изискват равнопоставеност между секторите – и честност в етикетите.
