Рубриката се води от Михаил Михайлов
Без да искаме, тази седмица станахме сеирджии. Ами то по-голям сеир от това, което се случва със сагата „Чумата и шарката при овцете“ сякаш няма. В крайна сметка, следващата седмица се очаква сеира да продължи. Сега обаче, той ще бъде придружен с надигащия се ропот на фермерите за изплащане на субсидиите по обвързаното подпомагане и други интервенции. Аз лично смятам, че това няма да се случи, защото министър Тахов, каквото е казал, го е направил и ще спази обявеният срок – 20.12, и ще го спази. Зърнопроизводителите, дори не успяха да запалят тракторите и бяха успокоени, че подпомагането за Украйна е планирано в резервата на бюджета.
Какво прескочихме и не видяхме през миналата седмица.
Заплахата от споразумението Меркусор. С други думи, продължаваме да си живеем ден за ден. Субсидии – в това отношение интервенциите стават все повече, пасища, де минимис. Украйна. Обикновено следва забавяне на разплащането. Тракторите се палят, знамената се веят, както му е реда има разливане на мляко или друга бяла течност. Следва подписване на декларации със срокове, и накрая парите са по сметките. Забравих и за безкрайните проверки, дневници, протоколи, почистване на пасища. И всичко това се повтаря вече пета година. Няма цел, няма стратегия, няма дори връх, които да превземат тези трактори и животновъдите с гегите.
Да се върнем на едно от най-важните събития – договорът Меркусор, (за последствията от който нашите фермери сякаш още не осъзнават).
Първият въпрос би трябвало да е, защо няма протести от земеделците, освен едно писмо до Копа Коджека от една от камарите. В същото време поляци, французи, румънци подскочиха и продължават да скачат против това споразумение. Ами скачат, защото имат голямо производство на селскостопанска продукция, и при този внос, който се очаква и независимо, че не е много голям, ще наруши търговският им баланс. Ние, нямаме излишна продукция, и засега не вдигаме гири, но само преди дни видях новозонландско агнешко месо малко над 15 лв килограма при 20.00 лв нашето агнешко, в най-добрия случай.
Защо сме сеирджии при подписването на споразумението с Меркусор, ами до сега, не съм чул от никой нищо казано, твърдо – да или не. Нито от фермерите нито от управляващите.
И наистина голямата тема на седмицата е Чумата при овцете.
С Шарката сякаш се „справихме“ по-бързо, поне засега. Във Велинград обаче нещата се задълбочиха много. То нямаше и друг начин. То се изговориха хиляди работи – верни, неверни, фантастични и екзотични. Доста хора и политически лица се опитаха да „яхнат“ протеста, но засега сякаш не се получава. Все още никой не може да разбере, кои лаборатории са сертифицирани, кои не са, правилно ли са взети пробите, представителност на държавните служители които са посетили фермата, имали ли са баджове, заповед, инструктаж, и др. Всичко което се носи в пространството за действията на държавните служители е недопустимо. В същото време, не излезе един от началниците им да ги защити. Също така от пресцентърът на ветеринарната служба, макари да не са длъжни, но от породилата се ситуация и поставените неудобни въпроси, трябваше всеки ден, някой да дава отговори. Стана така, че фермерите и обществото дадоха пресконференция, а от агенцията – нито дума, нито стон. Обществото се държи в затъмнение, а трябва да се знае, че то застава винаги на страната на по-слабия когато няма отговори на простите въпроси. Всичко това даде поле за пълна изява на журналистите, разбиращи, неразбиращи, виждали овце, не виждали – всичките се помъчиха да разгадаят загадката.
Липсва твърдата ръка на контролния орган. Нормално е. Щом досега са направени толкова компромиси, то не може да стане за един ден. С други думи започваме седмицата от същата позиция, както започнахме миналата седмица. Води се война на нерви и кой до кога ще издържи. И всичкото това се случва в много труден епизотичен период за животновъдството. От няколко месеца Гърция все още не може да се отърве от Шарката. От другата ни страна е Румъния, която също не бе пожалена. Гърците досега са дали около 100 000 загробени животни. Румънците близо – 300 000 броя. Да не забравяме обаче, че и двете държави имат по 10 милиона овце. При нас, ако ликвидираме толкова овце, останалите трябва да ги вкараме в зоологическата градина.
Какво може да се направи. Хората на които им плащат за това – час по-скоро да решат проблемът във Велинград, и да се молят да няма и други огнища.
Необходимо е да се активират всички държавни служби, свързани със случая и до края на седмицата да забравим за това, защото следват големите коледни и новогодишни празници.
А най-големите сеири стават винаги през почивните дни.
Михаил Михайлов
сеирджия – Човек, който обича зрелищата (и умее да ги надушва), не пропуска сеир – независимо от какъв характер.
