Рубриката се води от Михаил Михайлов
Измина една безлична седмица за нашето животновъдство. На предна позиция бяха политическата криза, която се задълбочава все повече. Фактът, че отиваме на седмо гласуване за последните три години, е достатъчно красноречив.
В НСГБ имаме вече десетки предложения, които няма пред кой да ги представим и съответно обсъдим. Вероятно това ще стане веднага след „успокояване на топката“ и ще бъдат връчени на сегашния министър на земеделието г-н Георги Тахов. В следващата тема на седмицата, заедно с инж. Димитър Зоров – председател на НСГБ, ще ви запознаем с тези въпроси.
В началото на месец юли, обикновено в полските райони на страната започва кампанията по заплождане на овцете. Въпросът е в тези страхотни горещини, липсата на стрък зелена трева, дали ще се разгонят овцете и съответно ще успеят ли кочовете да си свършат успешно работата. Все пак температура от 40 градуса не е от най-подходящите за правене на секс. Казвам секс, защото у нас овцете се заплождат естествено, с много малки изключения. Това, че заплождането става по естествен начин, по нищо не гарантира заплождането на овцете.
Но да почнем подред. Първият голям проблем – това е горещината. Жестоко слънце, никаква готовност от страна на фермерите да й се противопоставят. Съвсем нормално, високите температури намалят консумацията на храна. Понеже овцете са тревопасни животни, и да имат настроение да пасат, то няма какво да пасат, всичко е изсъхнало. Следва проблемът с водата. Не сме го усетили с пълната му сила, но и това ще стане.
Горещините се отразяват и на подготовката на овцете за кампанията и все пак какво трябва да се направи.
Първото е да се сформират новите стада, с които ще се работи следващата година. На пръв поглед лесно – вадиш старите и бракувани овце. Тези непродуктивни овце трябва да ги задържиш 100 дни след приетата дата, а тя за тази година е 29 юни. От тук нататък следват 100 дни задържане за да получиш субсидията за предната година. Тези овце само ви пречат и влизате в разходи по отношение храненето. Предполагам, че парите, които се получават за овца, се изяждат, че и не стигат, от старите овце.
Кочовете трябва да бъдат подготвени за кампанията. Предполагам, че всеки овцевъд се е снабдил по някакъв начин с квалитетен такъв. В момента има грешно разбиране, че най-добрите кочове са тези, които имат сертификат. Няма такова нещо. За да станеш най-добрия осеменител и предаваш най-добрите си гени на поколението, не е толкова лесна работа.
Първият въпрос е, имаме ли достатъчно кочове. Ако погледнете статистиката в графа кочове стой цифрата 24 000 бр, а това означава, че на наличните 1 милион овце трябва да има осигурени поне 20 000 бр кочове и те ще заплождат по 50 овце. Следва въпросът, колко от тези 24 000 бр кочове работят, имат ли качествена сперма и какъв ще им генетическия принос. Или казано с езика на фермерите – нашите кочове са със сертификат, което все още не значи нищо.
Следва изследването на кочовете. Може би едно от най-важните мероприятия, преди заплождането. Задължително вземане проби за откриване заболяването бруцелоидоза. Доколкото разбрах, това досега не е направено, защото нямало тестове. Ако е вярно, това си е направо тих атентат. След приключването на кампанията следва веднага вземане на проби. Защото, събирайки кочовете заедно, заболяването може да се предава чрез педерастия.
По време на кампанията е ясно, че за кочовете се отделя двоен порцион, дори подсилен с „крем карамел“ – мляко с няколко жълтъка и захар.
Следва подготовката на овцете. Това нещо сякаш го пропускаме. Един път, че времето е горещо и си мислим за морето и второто си викаме защо да не икономисам някои лев, няма да ги подхранвам, ще мина с един безсолно-солев режим. Ама то и солта скъпа.
Следва самата кампанията. Най-лесното е пускаш кочовете в стадото, въртиш синджирчето и през януари псуваш кочовете и овцете, че няма агнета. Как ще пускате кочовете си определяте вие, но трябва да предвидите всичко, което може да се случи по време на заплождането.
Само да припомня, че е много важно писането, датата на покриване на овцата. Следва грижа за овцете през този период и недопускане на ранни аборти, които в повечето случаи, са невидими, но с голям икономически негатив.
Пожелавам успех на кампанията. Повече заплодени овце.
Към днешната тема искам да разкажа как правехме едно време осеменяването на овцете. Не случайно употребих осеменяването, защото тогава, преди 40 години се осеменяваха близо 80 % от наличните тогава близо 10 милиона овце.
Започваше се изпълнението на плана за осеменяването – създаване на осеменителен пункт, зареждането му с всичко необходимо – станок, разредител, стъклен инвентар, вазелин, вагини, вътрешни гуми, тетрадки за записи. Следваше изследвания за бруцелоидоза на всички кочове – пепиниери и пробници и определен процент от овцете. Задължителен еднодневен опреснителен курс за техник осеменителите на овце.
Ние в Сливенски окръг имахме поне 80 осеменители на овце. Започваше разработването на осеменителите кочове. Трябваше да се направят поне десет скачки от коч, последвано с преценка на спермата. Храненето също беше променено – минимум килограм концентриран фураж и в т.ч поне половин килограм овес и максимум 100 грама ечемик. Овцете, петнадесет дни преди откриване на кампанията задължително минаваха през безсолно-солевия режим и подхранването с поне 350 гр фураж на ден.
Забравих да кажа и за пробниците. Те се хранеха на ниво пепиниери, не получаваха само коктейла от мляко, захар и жълтък. Всъщност черната работа те я вършеха. Десет дни преди кампанията минаваше комисия във всяка овцеферма да констатира направеното, по-скоро изпълненото. След това следваше явяване на провинилите се на „червеното килимче“ в кабинета на председателя на АПК. Със заплождането на овцете се занимаваха, като проверяващи – секретарите на партията и кметовете на селата.
И нещо за кочовете. В нашия комплекс кочовете пепиниери ги отглеждахме в едно стадо целогодишно. По време на кампанията, след минаване на теста за качествена сперма кочовете ги разпределяхме към съответните ферми, в които имаше разкрит осеменителен пункт. Разбира се, правехме случен план и най-важното беше да не допуснем родство. Не беше мъчно, защото програмата разрешаваше впръскване на кръв от Асканийски и Австралийски кочеве. Нашата порода, беше Тракийска тънкорунна, една от най-високопродуктивните породи овце в света. Без да се хваля, мисля, че нашите резултати по продуктивност бяха много по-добри от Кавказката порода, с която се създаде нашата порода и от Австралийския меринос. Това е факт имам документация за това.
По време на кампанията правехме проверки почти ежедневно по фермите. След свършване на кампанията, местехме пепиниерите в депото, а пробниците в друго депо. Първата работа беше да се вземат проби за бруцелоидоза.
Последните години на ерата АПК въведохме осеменяване с охладена сперма. Пепиниерите си стояха в депото. От тях се получаваше сперма, разреждаше се и се изпращаше в селото Х. Изпращахме количества сперма за сутрешното и вечерното осеменяване. Така беше по-сигурно да се използва само качествена сперма.
Накрая още нещо, от историята.
Пак по него време, в Сливен бе определено да се проведе опит, в рамките на СИВ, да се определи най-добър разредител за овча сперма. За да има сперма трябва да има кочове. Купихме 15 броя кочлета на 18 месечна възраст от Черноглавата плевенска порода. Уж на северняците им се носи славата, като расови мъжкари, тези кочлета обаче бяха „по-заспали“ и от 15-те скачаше само един. До началото на опита имаше време, но трябваше да оправим кочлетата. И спасението дойде. В един момент екип от три жени, изследователки от София, забравил съм имената им, работеха по създаването на българския стимулатор за “вдигането на самолета” – Трибестан, ми се обадиха с молба, да направим изпитания на препарата. Изпратиха ни лекарството, започнахме да го прилагаме и след две-три седмици, всички кочове вече скачаха, че и нещо повече. Спермата им беше с много добро качество. След това разбрах, че трибестана освен самолета, подобрява качеството на спермата и съответно заплодяемостта. След известно време, това лекарство стана хит в скандинавските и арабските страни.
Интересното беше, че на първо място по качество на разредителя се класираха учените от ГДР. Още по-интересното беше, че те имаха тогава 500 000 бр овце и не осеменяваха изкуствено. Второто място зае нашия разредител „Златно руно“ продукт сътворен от проф. Златарев. И най-интересното беше, че кубинците също представиха разредител. Само, не си мислете, че правя реклама на Трибестана – това за самолета, рекламата е за разредителя на Златарев, за който знам, че още се произвежда.
Михаил Михайлов
