Рубриката се води от Михаил Михайлов
Мисля, че точно това се случи на едно съвещание свързано с определяне ставките за обвързаната подкрепа. Случи се чудо невиждано, да се иска 1.5 агнета да отидат на кланицата от 10 овце. Как мислите, това не е ли харакири за овцевъда.
В този материал имена няма да се споменават, за да не предизвикам някой да си направи харакири.
Вероятно, както винаги става за пишещите, ще кажете – „този няма овце и си приказва каквото му дойде на ума“. Само искам да поясня, че десет години отговарях за стадото в с. Съдиево – Сливенска област. Във фермата се отглеждаха 1400 овце със средна продуктивност от 10 кг вълна от овца, 14 кг вълна от шилетата, 16 кг вълна от кочлетата, 18 кг от кочовете, 45-55 кг мляко от овца в гюмовете и 135-145 опазени агнета от 100 овце.
След 115-тото агне, всяко второ бе за овчарите. Разбира се овчарите бяха здрави млади мъже, по двама и едно куче, отглеждаха по 220 овце в стадо. Фураж колкото искаш. Произвеждахме по 120 супер елитни кочлета на година, 220 ремонтни женски агнета и още 200 такива за Полша откъдето за всеки 8 агнета получавахме по една юница. Породата Тракийска тънкорунна.
Представям си, какво щеше да стане ако на производствено събрание някои от бригадирите заявеше, че не може да получи и отгледа 100 агнета от 100 овце. Ако пък някои би казал цифрата 15 агнета от 100 овце, както се искаше сега, трябваше да си направи веднага ХАРАКИРИ. Всъщност и сегашната ситуация е същата, ако реализираш 15 агнета от 100 овце, по-добре хвърляй гегата. Разбира се, за това има и други фактори, които трябва веднага да се разнищат.
Случиха се и други интересни неща. Кравите включени в интервенцията за производство на мляко на пръв поглед получиха лесни за изпълнение изисквания. Това е най-тежкия сектор от земеделието, от години се работи под себестойност, както е и в момента за много ферми. Тази ситуация веднага бе фиксирана от групата на месото. Когато се определяше тяхната добра ставка, никой от млечните не се обади. Все пак са колеги. Сега за пореден път месодайните започнаха да се ровят в чуждите канчета. Добре, че един от реалните фермери за месо беше достатъчно откровен да каже, че едва 10 000 бр телета влизат в кланиците и голям брой малки такива заминават за чужбина, без да носят никаква принадена стойност за страната ни, за да се успокоят страстите и приеме правилното предложение.
Най-сложна бе ситуацията при овцете. Оказа се, че в някои ферми се отглеждат овце от различни направления. Това е воля на фермера, но пък той трябва да изпълнява наредбите. Интересни бяха тезите, които отглеждаха автохтонните породи. Намалена ставка за подпомагане, допълнителна схема за подпомагане, нежелание за производство. Големите приказки, че ще запазят не знам какво си, или ще дадат еди какво си, все още чакаме да се сбъднат. Само искам да поясня, че преди 44 години започна да се говори за тези тогава аборигенни породи и започнахме да ги събираме една по една и бях в комисията за Котленската овца и успяхме да съберем 2000 бр овце.
И накрая за другото харакири.
Оказа се, че т.н лидери просто не са в час да водят такива разговори. Представителката на МЗ води изключително добре това съвещания. Беше изключително добронамерена и в рамките на закона искаше да улесни колкото се може повече задълженията на фермерите. Много пъти сме я критикували, но сега трябва да я поздравим и с пожелание и втори път това да се случи, ако успее да защити нашите предложения пред комисията. Жената десет пъти повтори, че задачата е само една – как да се докаже по най-лесния начин за фермера изискванията по обвързаната подкрепа.
Някои от лидерите отидоха до предложения за отчитане дори плодовитостта за година, а имаше и предложение за две години. Вероятно тези хора не знаят нашата стара поговорка – колкото повече мърдаш, толкова повече ти влиза. Госпожата непрекъснато напомняше, че думата може да дава само тя. И това не се получи. Даде указания за реда, по който да се обсъждат въпросите – и това не се случи. Към това трябва да се добави, че нямаше никакъв синхрон вътре в самите въдства, да не говорим между въдствата.
Изводите са:
- Много добре подготвен екипа на МЗ по отношение обсъждания проблем;
- Не реалистични предложения от някои организации;
- Липса на обща визия по отношение на организациите във въдствата;
- Липса на всякаква визия между отделните въдства;
- Много загубено време, нерви и малко правилни решения;
След тези изводи отново следва харакири.
Михаил Михайлов
