Тема на седмицата: Протестите – у нас и в Европа

Рубриката се води от Михаил Михайлов

Ясно е, че друга тема на седмицата освен

„ПРОТЕСТИТЕ на земеделците“ – няма.

Самата снимка с балите показва колко е голям фермерът. Дори по-голям и от Айфеловата кула.

Резултатите: Румънците си стиснаха ръцете с министър председателя и министъра на земеделието и от понеделник сядат около масата да оформят решенията за исканията си.

Гърците все още не са получили отговор и там вероятно тракторите ще останат на улиците.

Французите направиха най-стилните и впечатляващи атракции по време на протеста, но седемте им искания са приети от правителството и сега фермерите чакат официалният ангажимент за изпълнението им. Дори тракторите им са насочени към фермите.

Германците вероятно ще продължат да са на „барикадите“, защото исканията им за субсидиране на горивата са приети частични и то за няколко години.

Оказва се, че най-интересно се развиват нещата в България. Продължителни преговори, интересни формации, различни искания.

Преди месеци се основа първата земеделска камара. Само за дни те вече са три. Всъщност плашещата дума за незнаещите тук е камара.

Нашите камари не изпълняват и двете точки в определението. Освен това за да имаш реална камара трябва да има закон, който да слага ред в правата и дейността на такива структури. Такъв закон нямаме, което означава, че под плашещото име камара в други страни се „крият“ няколко организации на фермерите от различни или сходни производства.

Че, всичко казано до  тук е така, че камарите все още са балон  потвърждават и последните изяви на БАК (Българска аграрна камара).

Отива се на срещи с правителството, пишат се декларации и навсякъде се парадира, че организаторите са БАК и НАЗ (Национална асоциациа на зърнопроизводителите). Нали председателят на камарата е от НАЗ, нали всичките 13 или 14 организации са в един съюз. Защо на първия ред се вади името НАЗ. Да не би с името на тази най-мощна земеделска организация, имаща и най-много трактори, се цели да се уплаши някой.

Отговор на тези въпроси се намират в някои изказвания на представители на тази камара, които делят секторите на групи, коментар за участието и представянето в минали протести и др. подобни, изводи, които водят само до едно – разединение. Това може да се направи при закрити врати както се казва.  Неща от кухнята на камарата, които трябва да си ги решат вътрешно. Може би и НАЗ поставя отделно исканията си, за да не се дразнят партньорите и най-вече рисковите сектори.

Следва обаче по-важния въпрос.

Защо правителството избра да се срещне само с тази камара.

Нали то е бащата и майката на животновъдите. Тук просто няма никакви  аргументи за извинение. Все пак нейни членове са 13 организации и 10 000 фермера, според данни от камарата. Къде са останалите няколко десетки хиляди фермера. Не участваха в първите и вторите разговори животновъдите, които са основното ядро на другата камара. Все пак на масата се слага все по-рядко хляб. Основните производители на говеждо, свинско и пилешко месо и мляко, доколкото знам ги е нямало около масата на разговори. Нали най-важното е да се осигури самодостатъчността за изхранването на населението. Предполага се, че всички знаят, че спрат ли се за няколко дни камионите с хранителни продукти, се връщаме в гладните години след реформата. В най-добрия случаи ще преживеем липсата на мляко по рафтовете, както се случи преди месеци в Сърбия, и затова сега там има мита за вноса на млечни продукти. Не зная от какво е продиктувано това решение за среща, само с част от земеделците, но е огромна грешка.

А може би и реализиране на максимата „разделяй и владей“ – печеливша за всеки управляващ.

Или случи се това, както се казва по нашенски – „събрали се орел, рак и щука и още някои“. Може би останалите организации останали пред врата на МС, са по-агресивни, да казват истината в очите, да са по-големи максималисти, и това не е оправдание за тяхното изолиране.

Преди да кажа няколко думи и за другата камара, искам да ви кажа какви бяха отношенията между организациите точно преди 30години.
Преходът бе започнал. Създаваха се стопанствата от „нов тип“, както се казваше. Съветници бяха експерти от Германия, Франция и Нидерландия. В програмата на правителството бе заложено да се създадат организации или Съюзи на различните производители. Тогава в Бургаска област влизаха сегашните Бургаска, Сливенска и Ямболска област. Решихме да основем първия Съюз на говедовъдите в България в Бургаска област. Това разбира се ставаше под егидата на МЗ. Идваха немски експерти, съответно прескочихме до Германия да се запознаем на място как действат там неправителствените организации. По време на среща  един фермер германец ни каза:
– А бе вашето правителство не е добре да си слага трън в гащите – да помага за такава организация.

Тук може да се добави, че  може би  нашите държавните мъже сега, са чули този германец и изпълняват неговото изказване. Може би политиците тогава още са живеели с идеите за светлото бъдеще. В Бургас тогава имаше двама големи аграрници. Академик Тагавов, отглеждаше голям брой свине и овце и г-н Гюзелев, говедовъд и растениевъд. Един от тях трябваше да стане председател на Съюза. Няколко дни преди събранието двамата идват при мен с предложение да ме изберат за председател за да няма проблеми между двамата. Колко етично нали. Преди избора имаше въпроси. Един фермер ми зададе следният въпрос /тогава бях държавен служител:
– От коя страна ще застанете, ако трябва фермерите да отидем на барикадата.
Труден въпрос.

Втората камара, в която влизат 16 организации, повечето животновъди, но и преработватели, е тази, членовете на която осигуряват част от изхранването на населението с млечни месни продукти, и изведнъж се оказа се, че те са зад борда. В чест на истината, преди месец на „барикадите“ два пъти повече бяха членовете на тази камара. Всичките от едната страна. Техните искания тогава бяха най-вече за осигуряване бюджет за помощта породена от кризата в Украйна. Тогава първата камара не ги подкрепи. Днес обаче поставя същото искане. От своя страна втората камара вече е обявила протест на 5 февруари пред МЗ където освен исканията за т.н Украйнска помощ се иска и:

• Неадекватната политика, свързана с вноса на земеделски продукти от Украйна;
• Липса на средства за подпомагане по украинската помощ през 2024 г.;
• Намалени ставки на субсидиите;
• Нулева законодателна инициатива;
• Липса на превенция и контрол във връзка с болестите по животните;
• Съзнателно противопоставяне на браншовите организации и толериране на удобните такива;
• Оставка на министъра на земеделието;

Какво ще се случи ще разберем във вторник. Вероятно играта на котка и мишка ще продължава, вносът ще се увеличава, нашите фермери ще сложат катинарите. Добре, че са пенсионерите, за да стоят по опашките.

Най-добре ще е обаче да се излезе с подобен документ, който обяви румънското правителство:

– През 2024 г. правителството ще се съсредоточи върху мерките за увеличаване на местното производство. Имаме две стратегически сфери, строителството и селското стопанство, в които ще инвестираме масово.“

Михаил Михайлов