Когато фермерът не знае кой е бащата, той губи най-важната информация за бъдещето на стадото
В козевъдството добрата продуктивност не се постига само с качествен фураж, добра грижа и здрави животни. Ако развъждането е оставено изцяло на случайността, постепенно се губи контролът върху една от най-важните части от управлението на стадото – неговата генетика.
Когато не е известно коя коза с кой козел се е чифтосала, произходът на яретата остава неясен. Така фермерът трудно може да разбере кои животни дават повече мляко, кои имат по-добра плодовитост, кои растат по-бързо и кои предават желани качества на потомството.
Точно затова контролът върху размножаването не трябва да се разглежда като излишна административна работа. Той е част от самото производство.
При естественото размножаване козелът може да обслужи значителен брой женски, но начинът, по който се организира стадото, определя доколко фермерът ще може след това да проследи произхода и резултатите от развъждането.
Родословието започва още при чифтосването
За да има смисъл от селекцията, всяко животно трябва да има ясна идентификация. На практика това означава козите и козлите да са индивидуално разпознаваеми, а данните за тях да се записват.
При всяко чифтосване е полезно да се отбелязват:
– номерът или идентификацията на козата;
– номерът на използвания козел;
– датата на чифтосване;
– дали е имало повторно чифтосване;
– датата на козленето;
– броят и полът на яретата;
– при възможност – теглото на яретата при раждане;
– здравословното състояние и развитието на потомството.
Тези записи постепенно се превръщат в история на стадото. Те показват кои родители дават добри животни и кои комбинации не дават желания резултат.
Без такава информация селекцията лесно се превръща в предположение.
Млякото е един от най-ясните примери
Представете си две кози. Едната дава голямо количество мляко с добро съдържание на мазнини, а другата има значително по-слаби резултати.
Ако фермерът не знае кои са родителите на дъщерите им, той трудно може да използва тази информация при следващото поколение.
Съдържанието на мазнини в млякото има наследствен компонент. Това означава, че при подходящ подбор на родителите има възможност желаното качество да се запазва и подобрява в следващите поколения.
Но гените не работят сами. Храненето, здравето, условията на отглеждане и цялото управление на стадото също оказват влияние върху млечността и състава на млякото.
Затова високият резултат при една коза не трябва автоматично да се приема като доказателство, че само генетиката е причината. Именно съчетаването на производствени данни с информация за произхода позволява по-точен подбор.
Какво се случва при свободно чифтосване
Най-лесният вариант за малко стопанство е козелът да бъде пуснат при всички кози за определен период.
Това спестява много време. Не е необходимо фермерът да следи всяка коза и да я въвежда при козела поотделно.
Проблемът е друг.
Когато в една група има няколко козела или когато един козел се движи свободно сред всички женски, може да бъде трудно да се установи кой е бащата на дадено яре.
Освен това фермерът не разполага с точна информация за деня на заплождането. Това усложнява и планирането на козленията.
Свободното чифтосване има своето място, особено в малки и екстензивни стопанства. То не е непременно грешен метод. Проблемът възниква, когато от животните се очаква селекционен прогрес, а едновременно с това липсват данни за произхода им.
Един козел може да промени посоката на стадото
При развъждането ролята на козела е особено важна, защото един мъжки може да остави много повече потомство от една отделна коза.
Затова изборът на козел не трябва да се прави само по външния му вид.
Трябва да се гледат здравето, развитието на тялото, крайниците, репродуктивната способност, произходът и продуктивността на роднините му, когато такава информация е налична.
Ако козел с нежелани наследствени качества се използва широко, той може да разпространи тези качества в значителна част от стадото.
Същото важи и за животни с наследствени дефекти.
Затова добрата развъдна практика започва с прост въпрос: Какво иска да подобри фермерът в следващото поколение?
Ако отговорът е „повече мляко“, подборът трябва да е насочен натам. Ако целта е по-добра плодовитост, здрави крайници или по-добър растеж, родителите трябва да се оценяват и по тези показатели.
Следва …
1 част/ Случайното чифтосване може да провали селекцията в цялото козе стадо
2 част/ Случайното чифтосване може да провали селекцията в цялото козе стадо
3 част/ Случайното чифтосване може да провали селекцията в цялото козе стадо
