Тема на седмицата: Форсмажор, de minimis и „малките“ фермери

Рубриката се води от Михаил Михайлов

Седмица, измина в яростни словесни „битки“ между самите фермери, и между фермерите и управляващите.
Как се стигна до това.

Големият протест на фермерите преди месец беше отпразнуван с хепиенд от тяхна страна. Наздравиците приключиха и нещата си дойдоха на мястото.
Но фермерите отново показаха, че отиват на такива важни мероприятия неподготвени. Само с викове „ще ги изметем“ „вън от министерството“, „кърлежи“ и други подобни думички не става.

Нямаше предварително обсъждане на въпросите, които ще се поставят при евентуални срещи с управляващите. Те се раждаха след изказванията на лидерите. Това важи и в голяма степен и за животновъдните организации. Стигна се дори до парадокса, че никой не знае кой е добавил думичката „най-малките земеделски производители“ в подписания меморандум.

А кой са ай-малките производители, също  никой не знае и не може да ги определи. Според някои – това са фермери, които отглеждат под 50 крави и 300 овце. Според други тези, това са тези, които отглеждат до 10 крави и 80 овце.

И най-важното, самите „малки“ са невидими. Те сякаш играят ролята на буфер, да не казвам боксова круша. Досега не съм чул някой от малките да се изказва или да иска нещо. Имаха  няколко организации и всичките се провалиха.

И там имаше интересни неща – например в една от организациите имаше фермери, които отглеждаха над 200 крави и 500 овце. Тези „малки фермери“ – инак като хора и животновъди са големи, ами те нямат време да си свършат работата. Защото обикновено работят и на друго място, нямат време да дойдат на протест, не участват в Съвета по животновъдство и в другите учредени съвети. Досега, поне аз не съм чул някакви искания от тях, нито писмено, нито публично. Техните искания обикновено ги представят политиците, някои от големите фермерски организации, когато им отърва и някой от самите тях, обикновено когато му е прекипяло и напише нещо във фейсбук.

Министър Вътев, преди няколко дни обяви, че трябва час по-скоро да се даде формула за малките фермери. Дано това да се случи по-скоро, защото те живеят в „нелегалност“ повече от 30 години. Де да знам, може би така им е по-добре и затова си пасуват. Също така може още на следващия Съвет по животновъдство да бъдат поканени техни представители да изразят позицията на „малките фермери“, ако имат такава. Ако не, ще продължаваме по старому. Малките ще си останат винаги малки и ще ги прехвърлят от „бряг на бряг“, на кой когато са нужни.

В подписания Меморандум, петото, последно искане звучи така:

Чл. 8. Земеделските производители на мляко, които не могат да докажат реализация на продукция, поради внос на сухо мляко от Украйна, да получат подпомагане по интервенциите по обвързаната подкрепа на база правно основание за форсмажор и след разрешение от ЕК.

Едно предложение, което е написано така, че още при прочитането му е ясно, че това няма да се случи. Всъщност случи се, балон пълен с въздух в ръцете на фермерите.
Ще почна отзад напред.

Разрешение е от ЕК. Едва ли комисията ще даде разрешение да се намали доказването от 4000 кг мляко за крава, например на 2000 кг. Крави, които дават 4 тона мляко в ЕС дори не се водят за млекодайни.

Следват аргументите – поради внос на сухо мляко от Украйна. Govedovad.com, съвсем скоро публикува анализ на мляко и млечни продукти за тази година и от там се вижда, а и министъра го каза, че най-големия вносител на сухо мляко не е Украйна, а е Германия, следвана от Полша, Румъния и тогава следва Украйна. Това показват цифрите. Това означава, че и втората причина за голям внос от Украйна ще бъде отхвърлена.

И последното е, че фермерите трябва да докажа тези  форсмажорни обстоятелства, чрез правно основание за форсмажор.

От Министерството заявяват, че те не са поемали задължение, нито в меморандума е записано, че те трябва да предоставят тези доказателства. Това означава, че фермерите трябва да ги доказват. Какво се разбира под форсмажорни обстоятелства, само преди дни бе публикувано в ДВ-Наредба 4.

„Форсмажорни обстоятелства“ са:

а) тежко природно бедствие или тежко метеорологично събитие, които са засегнали стопанството;

б) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството;

в) поява на епизоотия, болест по растенията или вредител по растенията, която е засегнала част или всички

селскостопански животни или земеделски култури на бенефициента;

г) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да

бъде предвидено към деня на подаване на заявлението;

д) смърт на бенефициента;

е) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента.

От изброените обстоятелства, нито едно не включва искането за намаляване изискването за млеконадоя.

Накрая, винаги е необходимо да се направят и няколко извода:

  • Протестите не са само емоции. Най-важното при тях е резултата да е позитивен за фермерите. За това трябва предварителна подготовка за организиране на самия протест, каква позиция ще се защитава, всички да говорят в един глас. Разливането на млякото на асфалта е най-лесното при протестите.
  • Предварително подготвени писмено искания съобразени със законите, да бъдат изпълними в кратки срокове.
  • Изключително внимание при написване на съответните документи – на администрацията – било сегашната, предишната или бъдещата, е с голям опит, безкомпромисна и безжалостна. Четете документа няколко пъти и дори се консултирайте с експерти. И запетайката тук е важна. Администрацията знае как да я използва.
  • Крайно време е да се определи статута на малките ферми и те да заемат полагащото им се място в земеделието.
  • И накрая за ниската млечност – Ниската себестойност идва само и единствено от висока продуктивност и от висока производителност. А тук ние се сблъскваме с една борба за обратното. Ето това е самоубийствено– това не съм го казал аз, а министър Вътев.

За Де минимиса, ще пишем следващата седмица, след ,като се преодолее лабиринта в който е влязъл.

Михаил Михайлов

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here