„Непрекъснато слушаме и четем, как политиците „възхваляват“ семейните ферми, как трябва да се върнем на село, и как ще съживим улиците и социалния живот на село. Ами само едно е вярно, който се върне на село да работи, трябва да се стяга за денонощна работа, много нерви, търпение, бюрокрация, проверки и може би да изпита удовлетворения като види животните си – ако са добре отглеждани и нахранени.“
С тези няколко изречения, май описахме ежедневието на фамилия Димитрови от София. Преди 30 години и те решават да помогнат за „съживяването„ на селото и отзовават в с. Панаретовци на десетина километра от гр. Сливен. Инициаторът е майката – Дафина Димитрова, тогава експерт в Родопа импекс. Решението е взето, кредитът е получен, и само за няколко години кравите във фермата стават 400 бр, млякото тече, като река, защото се храни по правилата, прилага се селекцията, изкуственото осеменяване и има добри работници.
Но както се казва в песента “Всичко тече“ хубавото време за говедовъдите свършва. Работниците вече ги няма, като „чужди“ на селото за тях са пасищата на баирите, и решението е логично: преди няколко години кравефермата е ликвидирана, и на нейно място е създадено депо за угояване на телета. 
Диригентската палка вече е поета от сина – Стоян Димитров. Същият е с две висши образования – икономическо и зоотехническо. Поел по пътя на майка си, започва да се занимава и с търговия на агнета. Не си мислете, че ще го видите с костюм и вратовръзка седнал на бюро, по-обичайната гледка е да го видите с лопатата или качен на трактора.
Причината е една. Не че не може да осигури една заплата за безработните. Няма работници. Никой не иска да влиза във л@и….ната, както би се изразил някой. Напротив.
Във фермата е толкова чисто, че може и по терлици да ходиш.
Преди няколко години, като гледат празните обори, семейството решава да започне отглеждането на кози. Една ферма фалира и им предлагат да купят 60 кози от породата Саанска.
– „Козите бяха, като картинки. Чисти, спретнати, красиви. Гледаха жално. Сякаш чувстваха, че се разделят със собственика. Веднага реших и ги купих“ – казва ни Стоян.
Козите отиват в Панаретово. Настаняват ги в един голям, светъл и чист обор. С времето всичко си идва на мястото. Хранилки, прокари, доилна инсталация. Сега се монтира втора, по-модерна такава. Броят на козите расте, само собствено производство на разплодния материал. На Стоян му е пределно ясно,че най-важната фигура в стадото е пръча. Успява да купи три броя от Германия и единия го предоставя на ИАСРЖ за попълване запасите от замразена семенна течност.
Стадото, както казахме расте. Броят на майките е вече 150. Млякото тече и ярета, колкото искаш. Като новатор, Стоян е един от първите, които започнаха да прилагат методите на ИО.
Както се казва, апетитът идва с яденето. Има кози, има мляко има и то е само по 80 стотинки за литър. Тогава идва идеята да се направи мини мандра с преработка до 500 кг мляко дневно по Наредба 26. Това изпълнение му отнема повече от година.
При подготовката на документите дори имаше изследване, какъв е ефекта на мандрата върху стадо птици, които два пъти годишно прелитат на 2000 м над ней, когато пътуват на Север и Юг. Всичко това вече е минало. Мандрата работи, сиренето и млякото са с голямо търсене от консуматорите. По време на изложението в Сливен, щанда буквално бе разграбен, за последното парче сирене се стигна дори до кавга между две дами. Тук му е реда да прибавим, че в работата във фермата участват активно бащата на Стоян, сестра му, а жена му се включва активно при екстремни ситуации.
В чест на истината, присъствието на това семейство на село не повлия на социалния живот в селото, не създаде работно място защото няма мераклии. Изводът е, че може би трябва да се промени формулата, който се върне на село да работи и произвежда, да бъде подпомаган стабилно, за да има да пишем и ние за такива фермери.
Тоня Мишева
