1 част: Михаил Михайлов/ Сп. “АгроПари”: Самодостатъчност – ще я имаме ли
На приложената таблицата е представена структурата на разходите на ден и себестойност на кг мляко за едно млечно животно с продуктивност от 4000 кг мляко. При такава продуктивност средната дневна млечност е 11-15 кг.
Всеки нормален бизнесмен, виждайки в отчета такава цифра, ще се разпореди веднага спирането на това производство.
Интересен е въпроса на много журналисти, пък и на хора от обществото – защо фермерите продължават да упорстват и въпреки загубите да произвеждат.
По отношение на фермерите, такава ситуация не е нещо ново. Имало е много такива месеци. Немските изследвания показват, че една ферма може да издържи шест месеца при такива условия на работа и съответно хората са разработили инструменти за това.
Ние обаче нямаме такива инструменти, изтървахме времето да ги прокараме и до месец април, единственото спасение според мен, бе финансово подпомагане на фермерите. Това наистина се случи, но само на книга. Министърът при всички свои срещи с фермери непрекъснато увеличава милионите за подпомагане, но до момента няма нищо. Само едни „стотинки“ както казват фермерите по де минимис. Например помощта за част от кравите бе 40 лева или това е осигуряване издръжката на една крава за два-три дни.
Въпросът е този, че не всички крави получиха бонуса от 40 лева. Големите ферми, които осигуряват голяма част от млякото дори не получиха тази помощ, защото са изчерпали лимита си.
Заглавията в медиите във тази връзка са много впечатляващи:
Доказахме, че земеделието е приоритет. Целта ни е възможно най-голяма подкрепа за ЗП. Знаем каква е ситуацията в сектора и затова помощите са безпрецедентни. Министерството прави разчети за още 370 млн.лева помощ за фермерите.
Всичко звучи много добре. Лошото е, че за помощи се говори вече половин година и освен „стотинките“ от де минимиса, които така или иначе бяха дадени на фермерите, все още няма финансова подкрепа.
В чест на истината, всички договорени субсидии по заявените за изпълнени мерки, бяха изплатени на фермерите, съгласно графиците. Обществото обаче трябва да знае, че това са пари, които се дават за изпълнение на определени задължения от фермерите. За да се изпълнят тези задължения те дават техни си пари и след доказване, че са изпълнели задълженията парите им се връщат от държавата. През това време никой не ги пита откъде ще вземат пари да изпълнят изискванията за хуманно отношение в оборите например. Тези пари нямат нищо общо с помощта, която трябва да се даде за преодоляване проблемите, породени от икономическата обстановка в момента.
Погледнато реално до края на май, няма никаква помощ за фермерите. Няма също инструменти, с които да се намали големият „луфт“ между себестойност и изкупна цена на млякото.
В другите страни от ЕС се започна именно от там.
Например във връзка с поскъпването на протеиновите фуражи се приеха програми за увеличаване производството на бобовите култури. Започна се работа по производството на протеини от насекоми, което трябва да се възприеме от обществото. Нали домашната „кокошка“, за която всеки си мечтае да му е тенджерата, по цял ден гони насекоми из двора.
Също така масирано се работи и за използването на водораслите за фураж. Още през миналата година в много държави ДДС за фуражите падна до 3-6%, а в други въобще бе премахнат.
Въведе се наредба за забрана изкупуването на някои животински суровини под себестойността им /Франция и Испания за овчето мляко/.
За осигуряване самодостатъчността от говеждо месо, се използват схеми за подпомагане на отглеждането на телетата. Като целта е да се запазят всички раждащи се телета в млечните ферми и заколят на по-голяма възраст и по-големи килограми, /Гърция/.
Приложи се схема за финансиране на земеделски производители и предприемачи в агрохранителния сектор, в т.ч и животновъди – безвъзмездни средства за оборотен капитал от 5 000-120 000 евро /Румъния/.
Прехвърляне на средства от ОСП за подпомагане на земеделските стопани, особено животновъдите, за справяне с последиците от енергийната криза, /Гърция/.
За съжаление у нас няма подобни мерки, фермерите чакаха само на допълнително финансиране, което досега не се случва. При всички случаи ще има такова, но ще е нужно ли на фермерите когато то дойде.
Няма ли да е късно.
Към всички икономически несгоди трябва да се обърне внимание на още един фактор, който започна не само да ни „притиска“, а и да носи големи икономически загуби. Става дума за промените на климата.
Влизаме в четвърта поредна година на високи температури. След 24 май почти всеки ден минава при температура от 30 градуса. Всички знаем, че при кравите температура над 22 градуса може да доведе до топлинен стрес – в резултат икономически загуби за фермера. Определено нямаме готовност да посрещнем топлината и ще и „сърбаме“ последиците още много години.
Защото за това трябват много пари, да се направи поне това, което другите го направиха вече: промяна в конструкцията на покрива, боядисани в бяло покриви, панели за енергия от едната страна на покрива, одушници, вентилатори и система за водно охлаждане, студена вода. 
Прескачаме баните, тоалетните и маските за крави.
Следващото, което ни чака, това е борбата с вредните емисии.
За това още не се говори нищо. Спасявани само това, че броя на отглежданите животни е малък, но и това идва на дневен ред…
Следва продължение ….
