1 част: Сп.”Агропари” / Агнета , мляко , вълна, пари – Михаил Михайлов

Най-важните месеци за отрасъла овцевъдство са март, април и май, защото има няколко култови дати на които се консумират агнета – Великден, колкото и да е изненадващо все още Първи май, следва Гергьовден и приключваме с 2-ри юни, когато има много сборове по селата. До тогава фермерите трябва да продадат агнетата си и то на добра цена.

Всъщност от това което ще се случи през тези месеци зависи икономиката в овцевъдството. Което е съвсем нормално за нас, нямаме инструменти, с които да променим евентуален  отрицателен ход по отношение на  кампанията на продажбата на агнетата, но остава да си повтаряме великото изречение казано от Хамлет-„ Да бъдеш или не“ .

2 част: Сп.”Агропари” / Агнета , мляко , вълна, пари – Михаил Михайлов

3 част: Сп.”Агропари” / Агнета , мляко , вълна, пари – Михаил Михайлов

Другата кампания от която идват пари за овцевъдите, това  е доене на овцете – очакват се много добри цени за млякото. Всъщност те вече са факт. В много райони предложенията са за 1.80 за кг сурово овче мляко, но имаме оферти във Добруджа и за над 2 лева.  Следва стрижбата където при всички случаи фермерите ще инкасират загуба.

Именно от къде идват приходите в овцевъдството е първата причина да напиша този материал.

 Втората причина е следният пост, който получихме от г-н Петров – овцевъд:
– „Не прекалявайте с изводите, че нямаме истинско млечно овцевъдство. Българските овцевъди мога да произвеждат овче мляко, но трябва да има необходимите пазарни условия и предпоставки за това. Не е достатъчно само да се вдигне цената. Необходими са дългосрочни перспективи в цената и търсенето на овче мляко. Не е задължително да се отглеждат специализирани породи за мляко. Може и от много местни български породи овце с комбинирана насока на използване – месо и мляко. Освен това, много овцевъди вече се насочват към преработка на овчето мляко на място във фермата и реализирането на т.нар. фермерски продукти – сирене, кисело мляко, катък и др. Не смятайте само това което е предадено на млекопреработвателните предприятия!“

Така мислят много овцевъди, като към това може да се допълни -нежелания да се дават оферти от тяхна страна за продукцията която произвеждат. Вижте в медиите. Овцевъдите само повтарят вносните агнета ще ни смажат, никой не ни пита за цената, а няма една твърда оферта от тяхна страна – за цена на едро и дребно. Чакат на гюме, както се казва да вземат повече, но тези времена минаха.

Другото е, че искат да реализират агнетата както те си искат – продажба от място, клане на място, реализиране на млечни продукти нерегламентирано. Малко много нарушения сякаш се натрупват – неплащане на данъци, санитарен контрол и ред още неща. Разбира се,  не са виновни само  те за това. Регулаторния орган трябва да им създаде по-леки условия за реализиране продукцията си.

Коментирайки ситуацията в овцевъдството, може пък да налучкаме Новото начало, което така или иначе ще го има след успокояване политическата и военна обстановка в Европа.

Първото нещо  у нас, от което зависи производството на суровина е броят на отглежданите животни. В други страни по-важния фактор е продуктивността, но у нас все още е важен броят на животните, защото средната ни продуктивност от овца е на средно и под средно ниво.

В края на   в страната /според официалната статистика/ са се отглеждали 1 199 500 бр овце от всички категории. Това е с 8.3% по-малко в сравнение с 2020 г. Само броят на овцете-майки е 1 013 000, където изоставането е с – 8.4%. Най-лошото е, че в тази бройка влизат младите животни – в случая дзвиските и те са едва 42.300 бр или едва 4.2% при необходимост от минимум 22%.

Породният състав и нивото на развъдната работа до голяма степен определят производството.
Как е при нас. По данни на ИАСРЖ, в момента работят 20 овцевъдни развъдни асоциации. От тях единадесет водят селекцията при наши стари породи, останалите при т.н комерсиални породи. Първите имат главната задача да запазят старите породи за в бъдещето, ако ни потрябват за нещо.
Оказа се също, че тези породи са „сладък“ източник на субсидии, но не и за производство на продукция. Тук трябва да се знае, че съгласно Регламент не може отглежданите местни  да са повече от 10 000 бр  от порода. В момента се прави редукция на овцете при породите, които са минали този праг. С други думи, броят на овцете под селекция или както проф. Димов внесе като определение – овце, които изпълняват развъдна програма, за в бъдеще не може  да бъдат повече от 110 000 бр.

Комерсиалните породи са  девет, за съжаление само на книга. Според ранкинга Кавказката и Асканийската порода тази година имат нула бройки, Романовската са само 59,Карнобатската тънкорунна -110 бр, Тракийската тънкорунн -160 бр. Източнофризийска – 250 бр.- на практика все едно ги няма, пък за някакво влияние от тяхна страна въобще не може да се говорим.

Остават да произвеждат породите Синтетичната популация със 162 000 бр, но това все още не е порода, а и възможностите и да произвежда мляко за което е създадена са ограничени. Следва Лакона с13 000 бр овце и Асафа също представен от  13000 бр. Колкото и много мляко да произвеждат тези 26 000 бр млечни овце, то си е капка в море. Имаме един Цигай, най-добрата порода за високите части на страната, представен от 9000 бр майки. При Ил дьо Франса са 7 000 бр, а при Мутон Шаролето 1200 бр.

С други думи чистопородните ни овце са 43 200 бр и това са генетичните ни запаси, с които трябва да се създава овцевъдството ни, за кой ли път.

СЛЕДВА ….

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук