3 част: Купуваме овце

1

време за прочит: 4 минути

Още по темата:
1 част: Купуваме овце

2 част: Купуваме овце

Пристигнахме в гр. Красний Кут и ни настаниха в къщата за гости на Алгайския племзавод. Една типична руска къща, построена от дърво и с много трева в големия двор. Интересна беше мивката. Тя си беше монтирана на двора и водата течеше от една кофа на която дъното беше пробито и в дупката беше вкаран един болт. Като го натиснеш нагоре, дупката се отваряше и водата почваше да тече, като от чешма. Хората сигурно са имали нашия сегашен проблем на Перник. В двора имаше разкопани четири квадратни метра които бяха засадени репички, лук, чесън и ягоди.

Взеха ни от къщата, посрещнаха ни в стопанството. Хората стрижеха в момента овцете. Организацията беше много добра. Интересното беше, че овцете ги стрижеха жените, а мъжете връзваха краката им, качваха ги на масите за стригане, събираха руната и след това ги балираха. Не беше необходимо да се суши вълната, защото в степта, както казах температурата е 40 градуса и духа вятър постоянно.
Видяхме и как се изкарват овцете на паша. Качиха едно момченце на кон и отвориха вратата на овчарника. Овцете тръгнаха след коня към пасището. Вечер към шест часа, един от мъжете се качваше на коня и отиваше да подкара стадото обратно, да провери дали няма умрели или загубили се овце и подкарваше овцете към овчарника. Става дума за стадо от 700-800 овце.

Трябваше да изберем 400 бр женски шилета и 30 кочлета. Доктора провери ветеринарните документи и започнахме да избираме най-напред мъжките животни. Не беше трудно защото животните бяха в много добро телесно състояние, а вълната им отговаряше на договора.
Както казах, животните бяха от породата цигай. В рамките на СИВ, предварително бе подписан договор между двете държави, като бяха определени и параметрите на които трябваше да отговарят. Ветеринарният доктор, по десет пъти опипваше тестисите на кочовете, защото предната година негов колега беше изтървал един коч с един тестис. Аз и колегата, също зоотехник, трябваше да прегледаме вълната, екстериора на животното, да дадем комплексна оценка и да бележим с боя това животно което ни харесва.
Тук имахме интересен случаи. Бях взел няколко флакона с боя, които тогава бяха новост за България, а в Алгай въобще не бяха ги виждали. След като свършихме, при мене дойде един от овчарите и ми предложи срещу една краска /боя/ срещу бутилка Сибирска водка – разликата с другите водки беше, че Сибирската е с 45% алкохол. Сделката стана, то няма и как, момчетата бяха много настоятелни. На другия ден отиваме пак в стадото и двамата вече бяха с червени коси – бяха използвали краската. Както му е реда, вечерта домакините ни дадоха вечеря. Основното ядене беше курбан. Разликата с нашия беше, че месото се слагаше в една тенджера с дупки, а тя се слагаше в по голям съд с вода и така се вареше. Всъщност месото си стоеше само в тенджерата. След като курбана беше готов, извадиха месото в една голяма чиния. Сипват ти от чорбата в една пахарка и ако искаш си вземаш месо.

Бяхме избрали двеста женски шилета и на другия ден трябваше да изберем останалите. Стадото беше насред степта и семейството на овчаря живееше в една голяма юрта. Бяха казахи. Съгласно обичаите там, трябваше да изпием по пет чая, като допълнително в чая се слагаха настъргани корени от някакво растение. Зора беше голям. Брояхме чашите, все пак температура от 40 градуса. Изпихме последната, пета чаша. Каква беше изненадата ни, като ни поднесоха шеста. Оказа се, че след като изпиеш заветната пета чаша трябва да обърнеш чашата на чинийката. Това бяха забравили да ни кажат.

След като изпихме шестата чаша отидохме да избираме. Животните телесно бяха добри, но вълната  беше с високо качество, повечето  58, което не е типично за Цигая. Напрежението нарасна след като не одобрихме много животни. Руснаците се изнервиха, дори спряхме работа за известно време. Използвах паузата да се обадя до Търговското ни представителство, имах един познат там. Оплаках му се и той ми каза. – Абе момче, чувал ли си за СИВ. Има договор значи трябва да го изпълните.
Накрая с малки компромиси ги направихме 400 бр женски, за колкото беше подписан договора.

Ритуала по сбогуването също си беше изпитание. В стаята на председателя, която напомняше стаите от филмите за колхозите, имаше две маси на буква т, снимката на първия човек на страната и една стара снимка на Сталин. Имаше също и голяма каса. Ритуала беше ясен. Трябваше на екс да изпиеш 100 грама водка след тост, да поседнеш за минутка и да тръгваш по обратния път. Имахме доста време до влака и домакините ни заведоха на складовете на гарата. Там, дето се казва накрая на света, в тези складове имаше от пиле мляко, включително виното Сливенска шефка и  Търговищкото Магарешко мляко.

Експреса пристигна и към Москва. Там се оказа, че трябва да останем седмица докато чакаме самолета. Животните след почти едноседмично пътуване пристигнаха в България и бяха насочени към едно от кочопроизводните  чистопородни стада от породата Цигай.

Михаил Михайлов

1 КОМЕНТАР

  1. Всичко е много интерстно Господин Михайлов
    благодаря ви за част 3та. Ни къдеса сега тези Цигайи дали има останали чистокръвни в България

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук