Статията е публикувана в сп. “Агро пари”
Михаил Михайлов: 2 част – “Организации на животновъдите – Oрел, рак и щука и още кой знае какви животни” списание “Агро пари”
Разбира се, че няма да пишем за тези животни, а за организациите на фермерите – били те кооперации, организации на производители, браншови съюзи, развъдни асоциации и още десетина подобни.
Много ми се искаше и заглавието да е друго. Например „Дядо дърпа ряпа”- където в книжката с детски приказки, на картинката имаше едно семейство от дядото – на първа позиция, до внучето, които заедно дърпаха и извадиха гигантската ряпа. Колко хубаво би било, ако и нашите сдружения биха издърпали ряпата. За съжаление, сме все още сме като орела, рака и щуката, които дърпат на различни страни. Е, разбира се има и изключения. Например НАЗ – Националния съюз на зърнопроизводителите, показва, че когато трябва работи много добре в полза на своите членове.
Настоящето:
Независимо, че вече повече от двадесет години, говорим за тези сдружения, дават се много пари, хаби се много енергия и в крайна сметка имаме усвояване на парите, а ефект не се вижда. Това си продължава с годините. Правят се някакви промени в изискванията и документите за кандидатстване, но за резултатите не се пише нищо. Извода е един, че сме още далеко от ефекта на сдружаването. Записаните цели в Дружествения договор са много точни и добри. Единственото е, че в Заявлението трябва да се посочат задължително цели упоменати в Наредбата, което звучи малко смешно. Но в крайна сметка, които дава парите бие тъпана.
Какви цели могат да се включат в Договора:
– адаптиране към пазарните изисквания на продукцията и производството на членовете на такива организации;
– съвместно пускане на стоки на пазара, включително подготовка за продажби, централизация на продажбите и доставки за купувачи на едро;
– установяване на общи правила за събиране на информация за продукцията, включително за прибраната реколта и за наличностите;
– други дейности, които могат да се осъществяват от организации на производителите, като изграждането на умения за стопанска и търговска дейност и организацията и улесняването на иновационните процеси.
Нормално е подобни сдружения да се правят с цел – ползи от сдружаване
По думите на експерти ползите са много.
За членовете
По-добро планиране от страна на производителите; по-добра реализация; по-силни позиции на пазара; по-ниски производствени разходи.
За пазара
Концентрация на продуктите; по-голямо количество на продукцията; задоволяване на пазара с по-богат асортимент.
Икономически
По-справедливо става разпределението в добавената стойност; изключват се прекупвачите; по-голяма част от реализираната цена остава за производителя.
До тук всичко е отлично. Но, как стоят нещата на терена. До миналата година в страната имаше регистрирани около 80 организации на производители, от които около 30 имащи отношение в животновъдството. Каква е била дейността им, какво са реализирали от посочените цели, какво са постигнали, трудно може да се каже. Едно обаче е сигурно. Изрядните организации по документи, редовно са си получавали договорените парични средства съгласно договорите. С други думи не се знае какъв е ефекта от работата на тези организации, но парите са на масата. И идва идеята за ново списание – „Агромаса”
От казаното до тук, всичко отговаря на нашата действителност. С годините сме доказали, че трудно работим в екип, не искаме да се подчиняваме на дружествените правила, винаги се мъчим да надхитрим партньорите и сключим някоя тайна сделка с купувачите. Освен това, трябва да добавим, че кооперирането след социализма сякаш бе лоша дума и може да се каже, че и до момента е с такова значение. Всъщност, проблема със сдружаването, кооперирането ни е съпътствал и досега от началото на миналия век.
Както му е реда за нас, никога не можем да се обединим /става дума за животновъдите/ и винаги създаваме не една мощна организация, а много малки такива, уж борещи се и защитаващи една, единствена кауза-интереса на фермера.
Примери колкото щеш.
В момента има над 100 организации на животновъдите, в т.ч над 40 са само Развъдните асоциации. Всеки дърпа „въжето” към себе си, защитавайки само своите интереси – разбирай в повечето случаи интересите на „водачите” или лобистки такива. На други организации, обаче им харесва патовата позиция, стоят си на „сянка” под чадъра, гледат сеир и когато видят, че ще има потупване от някой по рамото, го подлагат. И не само рамото. Е разбира се, има и някакъв смешен де минимис. Други, не могат да разберат, че „играта” е много сложна и решават да стават Ивайловци на новото време и обикновено завършват на „кладата”. Има и трети и четвърти, които по принцип си правят някакви сметки, но забравят, че последен има думата „ кръчмаря”.
Негативите, обаче са за фермерите.
Миналото
По същия начин са разсъждавали и действали нашите предшественици. Още от момента, в който е започнало да се говори за организиране на говедовъдите /1900 г/ са започнали и „войните”. Какви дружества трябва да се образуват –млекарски или скотовъдни ?
Б.А. сегашните браншови организации на говедовъдите са аналог на тогавашните млекарски дружества, а скотовъдните на развъдните асоциации.
Такъв спор е имало някога. Защитник и активен организатор на млекарските кооперации /разбирай браншовите съюзи/ е бил нашият бележит професор Желю Ганчев. „Много пъти се е смятало, че млекарските кооперации са изкуствено създадени и даже един началник на земеделското отделение беше се заканил, че една година като спре субсидиите, те ще измрат и той ще създаде жизнеспособни дружества.”
Ж. Ганчев е основал кооперациите на 7 юни 1904 г. в Пирдоп, в Студена през 1906 г. , в Беброво през 1907 г. , в Брезник през 1905 г. За да укрепи кооперациите, в началото е търсил и взимал пари на заем, за да се изплаща млякото, а е давал и собствени пари за същата цел.
Опозицията отговаря:
– Следва продължение
