По-ниската реколта от груби фуражи увеличава и недостига на протеинови фуражи в Европейския съюз. Това важи включително за суровините, използвани в биологичното производство.
Европейската комисия посочва, че ЕС е до голяма степен зависим от внос за високопротеиновите фуражи. Около 74% от високопротеиновите фуражи, използвани в ЕС, идват от внос.
Така сушата удря едновременно два важни елемента на храненето на животните — количеството на грубите фуражи и достъпа до протеин.
И тук отново се стига до соята.
Само соевите продукти могат да струват над 1 милиард евро допълнително
Европейската федерация на производителите на фуражи (FEFAC) изчислява, че увеличеното търсене на соеви продукти може да доведе до над 1 милиард евро допълнителни преки разходи през 2027 г.
Организацията обаче предупреждава, че дори при по-високи цени няма гаранция, че пазарът ще успее да осигури достатъчни количества, ако европейското търсене рязко се увеличи.
Това е особено неприятна комбинация за животновъдите. От едната страна стоят по-високите разходи за фураж, а от другата — ниските или недостатъчни цени на част от животинската продукция.
FEFAC директно определя тази ситуация като икономически неизгодна за европейските животновъди.
И проблемът не е само времето На пръв поглед всичко изглежда просто — няма дъжд, реколтата е по-малка, фуражът не достига. Но реалността е по-сложна.
Европейската фуражна промишленост вече работи в условия на зависимост от вносни суровини, транспортни ограничения и регулаторни изисквания.
Например Европейският съюз е силно зависим от трети държави и при високопротеиновите фуражи. FEFAC посочва, че Европа внася приблизително 70% от необходимите ѝ високопротеинови растителни протеини.
Това означава, че една тежка суша в Европа не просто намалява местната реколта. Тя увеличава зависимостта от международния пазар точно в момент, когато и други разходи по веригата са високи.
Производството на комбинирани фуражи засега остава стабилно
Интересното е, че въпреки натрупването на проблеми Европейската федерация на производителите на фуражи (FEFAC) не очаква срив в общото производство на промишлени комбинирани фуражи в ЕС през 2026 г.
Прогнозата е за около 152 милиона тона, което е почти същото ниво като през 2025 г.
При фуражите за говеда прогнозата е за около 45,4 милиона тона, практически без промяна спрямо предходната година. За свинете се очакват около 48,5 милиона тона, а за птиците — около 51,6 милиона тона.
Това обаче не означава, че проблем няма. Напротив — показва, че индустрията засега успява да компенсира част от недостига чрез промяна на рецептите, търсене на други суровини и внос.
Въпросът е колко дълго може да продължи това и на каква цена.
FEFAC иска извънредни мерки
Фуражната индустрия настоява Европейският съюз да предприеме временни мерки, с които да се избегне още по-сериозен недостиг.
Сред предложенията са запазване на свободния достъп до пазара и транзита на фуражно зърно от Украйна, временна гъвкавост при вноса на определени фуражни суровини и ускоряване на административните процедури.
FEFAC иска също удължаване на временните изключения за протеинови фуражи и фуражи за биологично производство.
Организацията настоява и за временни национални изключения относно времето за шофиране на камионите, превозващи фуражи, както и възможност максималното натоварване при трансграничен транспорт да бъде увеличено до 44 тона.
Причината е доста прозаична — ниските нива на водата по някои от основните вътрешни водни пътища на Европа затрудняват превоза по вода и налагат прехвърляне на по-големи количества към автомобилния и железопътния транспорт. Това увеличава разходите.
Европа трябва да мисли и за следващите години
Според FEFAC временните мерки няма да решат проблема, ако сушите и горещините продължат да се повтарят.
Затова организацията настоява за по-устойчиво производство на фуражни култури в самия Европейски съюз, включително използване на по-устойчиви на суша сортове и нови технологии.
Предлага се и подобряване на складовата и транспортната инфраструктура, така че фуражите да могат по-бързо да се преместват от районите с излишък към районите с недостиг.
Това е може би най-важният извод от сегашната ситуация.
Сушата не създава напълно нов проблем. Тя просто показва колко уязвима е системата, когато няколко звена едновременно бъдат натиснати.
По-малко трева означава по-малко сено. По-малко царевица означава по-малко зърно и силаж. По-малко фуражи означава по-голям внос. По-големият внос означава по-силна зависимост от международните цени и транспорта.
А в края на тази верига стои животното и фермерът, който трябва да осигури храната му всеки ден — независимо дали вали, пече или европейските чиновници още обсъждат поредната регулация.
За говедовъдството, овцевъдството и козевъдството следващите месеци ще бъдат важен тест не само за цената на фуража, но и за способността на европейската система да осигурява достатъчни количества храна за животните при климатични сътресения.
И според наличните данни този тест вече е започнал.
Още един важен сигнал
Европейската комисия вече отчита, че горещините и недостигът на вода са засегнали сериозно пасищата и тревните площи в редица държави. Най-силно засегнати са райони във Франция, Южна Германия, Северна и Централна Италия, Австрия, Чехия, Словакия, Унгария и Западна Румъния.
Тоест проблемът не е някаква далечна прогноза за „някога“. Той вече се вижда на полето и във фермата.
Защото истинският въпрос вече не е само каква ще бъде реколтата, а ще стигнат ли фуражите до следващата пролет и на каква цена.
