За овцевъда и козевъда въпросът вече не е само как да спре шарката. Заболяването продължава да се появява в нови райони, а заедно с това се променят и ограничителните зони.
България продължава да е под специални европейски мерки заради огнищата на шарка по овцете и козите. През август Европейската комисия прие нови решения, с които тези мерки отново бяха актуализирани.
На 10 август 2026 г. беше прието Решение за изпълнение (ЕС) 2026/1945, с което бяха променени ограничителните зони заради нови огнища в България. Само за периода от 22 юли до 5 август страната е съобщила за шест нови огнища.
На 19 август 2026 г. последва Решение за изпълнение (ЕС) 2026/1955. То отново промени списъка на зоните заради нови огнища, този път включително в Хасково и Кюстендил. Кюстендил е особено важен, защото там заболяването се появява в район, който дотогава не е бил включен в тези ограничения.
С последното решение ограничителните мерки вече обхващат области като Пловдив, Благоевград, Хасково, Пазарджик, Кюстендил и Стара Загора. За определените допълнителни ограничителни зони мерките са предвидени до 31 декември 2026 г.
Около новото огнище в Кюстендил са определени и защитна и надзорна зона, в които действат допълнителни правила за движението и контрола на животните.
Това означава едно: проблемът не е приключил.
Какво казват правилата за пазара
Тук трябва да се говори ясно.
Движението на живи овце и кози от ограничените райони е под специален контрол и не може да се извършва както при нормални условия.
Правилата са различни според зоната, в която се намира стопанството, и според това какво се търгува.
Това е важно, защото не трябва да се смесват:
– живи овце и кози;
– месо и месни продукти;
– сурово мляко;
– млечни продукти;
– генетичен материал;
– кожи и други животински продукти.
Ограничението върху движението на живи животни не означава автоматично забрана за всички продукти от тях. За различните продукти има различни условия според произхода им, зоната и начина на производство и обработка.
Европейската комисия изрично посочва, че шарката може да наруши движението на животни и продукти както в Европейския съюз, така и при износ към трети държави.
Най-важният въпрос: ваксинацията
Ваксината може да помогне срещу разпространението на заболяването.
Европейските правила позволяват използването на ваксинация срещу шарката при определени условия. Европейският орган за безопасност на храните също е оценявал различни ваксини и варианти за ваксинация.
Но към 3 септември 2026 г. последното решение на Европейската комисия за България не въвежда само по себе си национална задължителна ваксинация.
При евентуална ваксинация продължават да се прилагат европейските правила за контрол, проследяване и движение на ваксинирани животни.
Фермерът не продава „здравен статут“. Той продава животни и продукция.
Това е същината на проблема. За администрацията ваксинацията е ветеринарна мярка. За фермера тя е и икономическо решение.
Една овца не е само животно, което трябва да бъде защитено от болест. Тя е разплод, агне, мляко, месо и бъдещ доход. Същото важи за козата.
Ако животните са здрави, но стопанинът не може да ги продаде, проблемът остава.
Затова борбата с шарката трябва да върви заедно с ясни правила за движението и търговията с животните и продукцията.
Има и още един проблем – времето
Последното решение на Европейската комисия от 19 август показва, че заболяването продължава да се появява в нови райони.
Само през август ограничителните зони отново бяха променени, а с включването на Кюстендил картината стана още по-сериозна.
Към началото на септември няма публично обявено окончателно решение България да е започнала национална ваксинация срещу шарката. През август държавата подготвяше вариант за спешна ваксинация, но тя все още не беше започнала.
Така фермерът остава между два риска.
От едната страна е рискът от заболяването и загубата на стада.
От другата страна са ограниченията върху движението и търговията.
И двата риска са реални. Какво трябва да се направи Вече не е време за общи приказки.
Необходимо е държавата да има ясен план – как ще се ограничава заболяването, как ще се контролират животните и как ще се запази възможността стопаните да реализират продукцията си.
Европейските решения от август показват, че мерките продължават да се променят според разпространението на заболяването.
А фермерите не могат да чакат до края на годината, за да разберат какво ще стане със стопанствата им.
За стопанина въпросът е прост
Той не пита само: – „Ще опазим ли стадото?“
Пита и: – „Ако го опазя, ще мога ли да продам животните?“
„Ще мога ли да продам млякото и млечните продукти?“
„Ще мога ли да продам месото?“
И накрая пита най-важното: – „Какво ще остане като пазар за моето стопанство?“
Точно затова новите европейски ограничения трябва да се следят отблизо. Защото шарката не е само ветеринарен проблем. Тя вече е и проблем на пазара.
Източници: Европейска комисия и EUR-Lex – Решение за изпълнение (ЕС) 2026/1945 от 10 август 2026 г. и Решение за изпълнение (ЕС) 2026/1955 от 19 август 2026 г.; информацията за положението в България е съобразена и с предоставения материал.
