В професионалните среди на ветеринарните лекари все по-често се чуват критични позиции относно работата на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), организацията на държавния ветеринарномедицински контрол и бъдещето на ветеринарната професия у нас. Темата е от обществен интерес, тъй като е пряко свързана с безопасността на храните, здравето на животните и доверието в системата за официален контрол.
Публикуваме две публично изразени позиции на ветеринарни лекари, които повдигат въпроси за дейността на БАБХ, организацията на официалния контрол и развитието на ветеринарномедицинската система в България. Изложените мнения, оценки и твърдения са изцяло на техните автори.
Д-р Милчо Цветков Кнежански е ветеринарен лекар от Плевен. В своя публикация в социалните мрежи той изразява критична позиция относно състоянието на ветеринарната професия и работата на Българската агенция по безопасност на храните.
Д-р Милчо Цветков Кнежански - Проблемите във
ветеринарната професия се задълбочиха и това е
моето лично становище.
Често си задавам въпроса дали трудът и мнението на
ветеринарните лекари действително имат значение.
Според мен след управлението на д-р Дамян Илиев
БАБХ постепенно губи своя професионален потенциал.
Смятам, че на ключови позиции са назначавани хора,
които не успяват да оправдаят очакванията на професионалната общност, а това се
отразява на работата на институцията.
Убеден съм, че е необходима радикална промяна. Според мен трябва да се обсъди
закриването на БАБХ и Центъра за оценка на риска по хранителната верига, както и
възстановяването на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), която да
премине към Министерския съвет.
Смятам, че е необходимо да бъде създаден национален съвет, съставен от ветеринарни
лекари от всички нива на системата, който да участва във вземането на важните
решения за развитието на професията. Подкрепям и идеята за обединяване на двата
ветеринарни съюза, за да могат да бъдат по-силен фактор в обществото и по-ефективен
защитник на професионалните интереси.
Това според мен е само началото на необходимите промени. Ако те не бъдат
предприети, ще продължим да виждаме едни и същи хора на ръководни позиции,
включително областни директори, които заемат тези постове с години.
Време е да се даде възможност за промяна.
Под публикацията последваха множество коментари. Сред тях се откроява позицията на д-р Людмил Антов, който аргументира критиките си с дългогодишния си професионален опит в системата на държавния ветеринарномедицински контрол.
За разлика от емоционалния тон на първата публикация, неговият коментар поставя конкретни въпроси, свързани с организацията на официалния контрол, работата на инспекторите и гарантирането на безопасността на храните.
Д-р Людмил Антов: - Не мога да разбера защо
днес толкова малко се говори по същество за
проблемите в системата. В миналото също сме се
сблъсквали с трудности, но никога не сме ги оставяли
да се задълбочат до степента, която наблюдавам сега.
Според мен в БАБХ има хора, които знаят какво се
случва, но по различни причини предпочитат да
мълчат. В същото време считам, че нивото на
официалния контрол, който дължим на обществото
като компетентен орган по безопасност на храните,
поражда сериозни въпроси.
Убеден съм, че по-голямата част от инспекторите, включително ветеринарните
лекари, са добре подготвени професионалисти. Те познават процесите в производството
и търговията с храни, както и проблемите, свързани със здравето на животните. Според
мен обаче техният професионален глас не се чува достатъчно.
Впечатлението ми е, че когато се посочват проблеми или нередности, реакцията
невинаги е насочена към тяхното решаване. Това не трябва да бъде така.
Пенсионирах се след 40 години професионален стаж като ветеринарен лекар – 8 години
на участък, 22 години като регионален директор и 10 години като началник на отдел
„Здравеопазване на животните“. През този период работих с 23 министри на земеделието
и с 18 изпълнителни директори на НВМС и БАБХ.
През професионалния си път съм участвал в множество срещи и обсъждания,
свързани с ветеринарномедицинската дейност. Като заместник-председател
на Съюза на ветеринарните лекари в България, заедно с д-р Бащавелов, сме
поставяли пред ръководството на Министерството на земеделието и БАБХ въпроси,
засягащи както държавната ветеринарномедицинска система, така и работата на
практикуващите ветеринарни лекари.
Според мен никога досега не е имало толкова продължително мълчание по теми като
нерегламентирания внос на храни, животни и продукти за растителна защита,
производството на храни от суровини с неясен произход, както и нелоялните търговски
практики при предлагането на хранителни продукти. Това са въпроси, които заслужават
сериозно обществено внимание.
Като потребител и данъкоплатец смятам, че обществото има право да очаква
компетентният контролен орган да изпълнява своите законови задължения независимо,
ефективно и с необходимата институционална подкрепа.
Докато имам възможност, ще продължа да задавам един и същ въпрос: защо след години
усилия за повишаване качеството на официалния контрол по безопасност на храните
днес, според мен, наблюдаваме неговото отслабване?
Призовавам колегите – както действащи, така и пенсионирани – да изразяват
професионалното си мнение открито и отговорно, когато смятат, че има проблеми,
които засягат ветеринарната професия и обществения интерес.
Поставените въпроси нямат еднозначен отговор и не могат да бъдат разрешени единствено чрез публични позиции в социалните мрежи. В същото време те засягат дейността на институцията, която по закон носи отговорност за официалния контрол върху безопасността на храните, здравето на животните и прилагането на националното и европейското законодателство в тази област.
В публикациите на двамата ветеринарни лекари се съдържат различни оценки и критики, но те се обединяват около един основен въпрос – доколко системата за официален контрол функционира така, че да гарантира изпълнението на своите законови задължения и да поддържа общественото доверие.
Отговорът на този въпрос е от значение не само за ветеринарната общност, а и за всеки потребител. Дали изразените опасения отразяват реалното състояние на системата, е въпрос, на който най-убедителният отговор може да бъде даден чрез работата на компетентните институции, прозрачността на тяхната дейност и публично достъпните резултати от официалния контрол.
Овцевъд-Козевъд
