Овцевъдството и козевъдството са сред най-старите отрасли в европейското земеделие. В продължение на векове те са осигурявали поминък на цели региони, особено в планинските и полупланинските райони, където други видове земеделие трудно могат да се развиват. Днес обаче секторът е изправен пред сериозни предизвикателства – намаляващ брой животни, застаряващи фермери, недостиг на работна ръка и все по-високи производствени разходи.
Въпреки тези трудности Европа продължава да бъде един от най-големите производители на овче и козе мляко и месо в света. Последните официални данни показват обаче, че картата на сектора постепенно се променя.
Овцете в Европейския съюз продължават да намаляват
По данни на Евростат през последните години в Европейския съюз се отглеждат около 57–58 милиона овце, като общият брой остава под нивата отпреди десетилетие. Намалението не е рязко, но е устойчиво и се наблюдава в голяма част от държавите членки.
Основните причини са добре познати на фермерите – ниската рентабилност в някои райони, недостигът на млади стопани, високите разходи за фуражи и ветеринарномедицински дейности, както и постепенното изоставяне на животновъдството в по-слабо населените региони.
Въпреки това овцевъдството остава жизненоважно за много райони, тъй като поддържа пасищата, ограничава обрастването им и съхранява традиционния облик на селските общности.
Испания и Румъния са сред лидерите
Най-големи стада овце в Европейския съюз отглеждат Испания и Румъния. След тях се нареждат Гърция, Франция и Италия.
Всяка от тези държави има различен модел на производство. Докато в Испания и Румъния голяма част от стадата са насочени към производство на месо, в Гърция, Франция и Италия сериозен дял заема производството на мляко за традиционни сирена със защитени географски означения.
Козевъдството остава по-малък, но устойчив сектор
Козите са значително по-малко от овцете, но секторът запазва стабилни позиции в Южна Европа.
В Европейския съюз се отглеждат приблизително 10–11 милиона кози, като най-големи стада има в Гърция, Испания, Румъния, Франция и Италия.
Козевъдството е особено важно в райони с пресечен терен и бедни пасища, където козите се приспособяват значително по-добре от други селскостопански животни.
България остава част от традиционните производители
Макар да не е сред най-големите държави по брой животни, България продължава да има важно място в европейското овцевъдство и козевъдство.
Секторът е концентриран основно в семейни стопанства, които осигуряват суровина за производството на традиционни млечни продукти и поддържат икономиката на много селски райони.
През последните години обаче и у нас се наблюдава намаляване на броя на животните и на стопанствата – тенденция, която следва общата европейска картина.
Защо броят на животните намалява
Причините са сходни в почти всички държави членки.
Все повече фермери се отказват от дейността си поради ниската доходност и липсата на приемственост между поколенията. В същото време разходите за фуражи, труд, енергия и ветеринарни услуги продължават да нарастват.
Към това се добавят климатичните промени, които влияят върху качеството на пасищата и производството на фуражи, както и периодичните огнища на заразни заболявания, които поставят допълнителен натиск върху стопанствата.
Има ли основания за оптимизъм
Въпреки трудностите овцевъдството и козевъдството продължават да бъдат стратегически отрасли за много европейски държави. Нарастващият интерес към традиционните млечни продукти, качественото агнешко и козе месо, както и към екстензивното пасищно животновъдство, създава нови възможности за развитие.
Европейската политика също все по-често насочва вниманието си към подкрепата на секторите, които имат важно значение за опазването на природните ресурси и за поддържането на живота в селските райони.
