Породата Праменката – традиция в месото, млякото и вълната
Породата Праменка се нарежда сред старите овцевъдни линии, запазени в планинските и полупланинските райони на Сърбия. Счита се, че е оформена чрез продължителен естествен подбор при сурови климатични условия – студени зими, бедни пасища и ограничени ресурси. Именно тази среда е изградила устойчивостта ѝ.
Произход и разпространение
Праменката се среща основно в западните и централните части на Сърбия, като популации има и в гранични райони на Босна и Херцеговина и Черна гора. В исторически план тя е част от групата примитивни балкански овце, които са съхранили първоначалните си продуктивни качества.
Екстериор и телесни показатели
Животните са със средно телосложение и добре развита костна система. Обикновено са безроги, макар при мъжките екземпляри понякога да се наблюдават спираловидни тъмни рога.
– Живо тегло при овцете: между 60 и 80 килограма;
– Живо тегло при кочовете: между 80 и 120 килограма;
– Тегло на новородени агнета: около 4 килограма;
Вълната е грубовлакнеста, но здрава и устойчива. Средният годишен настриг варира между 3 и 5 килограма от животно.
Продуктивност и плодовитост
Породата се отглежда комбинирано – за месо, мляко и вълна.
Плодовитостта варира между 110 % и 160 %, което означава, че при добра грижа значителна част от овцете раждат по две агнета.
Млечността се определя като стабилна при екстензивни условия. За лактационен период от приблизително 180 дни една овца може да произведе между 50 и 150 килограма мляко, в зависимост от храненето и условията на отглеждане.
Качество на овчето мляко
Овчето мляко от тази порода се отличава с по-високо съдържание на сухо вещество в сравнение с кравето. То е богато на мазнини и белтъчини, като делът на казеина е значителен. Именно казеинът е основният белтък, който участва в образуването на сиренето.
Благодарение на това млякото е отлична суровина за производство на висококачествени сирена. Сред световноизвестните продукти от овче мляко са:
– Рокфор;
– Горгонзола;
– Паг сирене;
Смята се още, че адаптацията към трудни условия е допринесла за по-висока естествена устойчивост на животните. Затова рискът от патогенни микроорганизми в млякото при правилно доене и съхранение остава нисък.
Предимства на породата:
– Устойчивост на бедни пасища;
– Добра плодовитост;
– Приемливо количество мляко при екстензивно отглеждане;
– Ниска себестойност на продукцията;
– Подходяща за планински и полупланински райони;
Недостатъци:
– По-нисък млеконадой спрямо специализираните млечни породи;
– Груб тип вълна с по-ограничено пазарно приложение;
– Нужда от подобрена селекция за повишаване на продуктивността;
