Ултрапреработените храни отдавна са част от ежедневието на съвременния човек – от закуските и напитките в магазина до готовите ястия във фризерите на супермаркетите. Макар да предлагат удобство и дълъг срок на годност, научните изследвания все по-ясно ги свързват с рискове за здравето.
Какво представляват
За да се внесе ред в понятието, учените използват международната система за класификация NOVA. Според нея храните се делят на четири групи:
– непреработени или минимално преработени – плодове, зеленчуци, мляко, месо;
– съставки за готвене – сол, захар, масла;
– преработени – сирена, консерви, традиционен хляб;
– ултрапреработени – индустриално произведени продукти, които преминават през сложни технологични процеси и съдържат добавки за вкус, цвят и трайност.
В последната група попадат замразените пици, инстантните юфка, зърнените закуски със захар, енергийните напитки, пакетираният хляб и разнообразни сладки изделия.
Разпространение в Европа
Делът на калориите, идващи от ултрапреработени храни, е различен в отделните държави. Данни от Европейския регион на Световната здравна организация показват, че в страни като Италия и Румъния той е около 14%, докато във Великобритания и Швеция достига 44%. Това означава, че почти половината енергия, която човек там получава с храната си, идва от продукти, произведени в индустриални условия.
Връзката със здравето
Множество научни изследвания откриват връзка между високата консумация на ултрапреработени храни и редица здравословни проблеми.
- Сърдечни заболявания – проучвания във Франция и Испания сочат, че хората, които приемат най-много ултрапреработени храни, имат с около 20–25% по-висок риск от сърдечно-съдови инциденти.
- Храносмилателни проблеми – анализи в САЩ и Канада свързват честата им консумация с по-честа поява на синдром на раздразненото черво и възпалителни заболявания на червата.
- Преждевременна смъртност – голямо наблюдателно изследване сред над сто хиляди души във Франция установява, че всеки 10% увеличение в дела на ултрапреработените храни в диетата е свързано с 14% по-висок риск от преждевременна смърт.
Една от причините е високото съдържание на захар, сол и мазнини, както и ниското съдържание на фибри и витамини. Освен това тези продукти често се консумират в големи количества, защото са лесни за ядене и силно вкусово стимулиращи.
Нееднозначни резултати
Въпреки негативните изводи, не всички проучвания са категорични. Изследване във Великобритания например показва, че ултрапреработени продукти могат да присъстват в храненето без да вредят, стига диетата да е добре балансирана. Това навежда на мисълта, че не самата технологична обработка е основният проблем, а комбинацията от съставки и количеството, което се консумира.
Ултрапреработените храни са продукт на модерната хранителна индустрия, която отговаря на нуждата от удобство и масово производство. Научните данни обаче все по-ясно показват, че прекомерната им употреба е свързана с по-високи здравни рискове – от сърдечни заболявания до преждевременна смърт.
Дебатът дали тези храни са „вредни по природа“ или проблемът е в начина на тяхното консумиране, продължава. Несъмнено обаче тяхната роля в хранителните навици на европейците остава значителна и поставя важни въпроси пред обществото и здравните системи.
Каква е ситуацията в България
-
Според доклад на УНИЦЕФ от 2025 година около 29,2 % от българските деца на възраст между 5 и 19 години са с наднормено тегло.
-
Докато наднорменото тегло сред децата се увеличава, поднорменото тегло намалява – тенденция, потвърждавана и от глобални и регионални изследвания.
-
Медийни публикации в България цитираха изследвания, според които „хиляди смъртни случаи годишно са свързани с консумацията на ултрапреработени храни“.
-
Няма все още публикувани широко признати национални изследвания, които да дават точен процент от дневния калориен прием у нас, идващ от ултрапреработени храни, подобно на тези в Италия или Швеция.
