Поредица, която разглежда овцевъдството от миналото до модерните индустриални практики – какво означава за животните, околната среда и бъдещето на традицията.
Когато говорим за овцевъдството, обикновено на преден план излизат продукцията на мляко, месо и вълна. Но по-малко се обсъжда как фермерските практики влияят върху здравето на хората и обществото като цяло. Проблемът с антибиотиците е сред най-острите и тревожни теми.
Защо антибиотиците са навсякъде?
В интензивните ферми употребата на антибиотици е станала нещо почти „нормално“. Те се дават на животните не само при реална болест, а често и превантивно – за да се намали рискът от инфекции като мастит, пневмонии или чревни заболявания. При агнета, които се отглеждат в големи групи, тази практика е масова.
Знаете ли, че част от антибиотиците се използват дори за стимулиране на растежа и по-бързо наддаване на тегло? Това позволява на стопаните да получат повече продукция за по-кратко време, но цената я плаща обществото.
Антимикробна резистентност – „тихата пандемия“
Когато антибиотиците се употребяват прекомерно, бактериите развиват устойчивост срещу тях. Така се появяват щамове, които не могат да бъдат лекувани с познатите лекарства. Световната здравна организация нарича този феномен „тихата пандемия“ – защото се разпространява бавно, без медийния шум на вирусните кризи, но със също толкова катастрофални последици.
Прогнозите са ужасяващи: ако тенденцията продължи, до 2050 година смъртните случаи, свързани с антибиотична резистентност, могат да надхвърлят 10 милиона души годишно.
Как овцевъдството е част от проблема
При овцете антибиотиците се натрупват не само в организма им, но и в околната среда – чрез тора и отпадните води. Това означава, че резистентните бактерии могат да се разпространяват от пасищата към почвата, растенията и дори водоизточниците.
В млякото и месото често се откриват остатъчни количества лекарства, които попадат директно в човешкия организъм. Дори в ниски дози, тези остатъци създават постоянен натиск върху бактериите и стимулират тяхната адаптация.
Знаете ли, че някои изследвания в Европа откриват остатъчни антибиотици в над 15% от пробите овче мляко и сирена?
Пряк риск за хората
За обикновения потребител това означава не само потенциални алергични реакции, но и намалена ефективност на антибиотичното лечение при сериозни инфекции. Един човек, който консумира редовно продукти с остатъци от лекарства, несъзнателно може да „отглежда“ резистентни бактерии в собственото си тяло.
Освен това фермерите и работниците в овцефермите са изложени на по-висок риск. Те ежедневно контактуват с животни и материали, които съдържат устойчиви микроорганизми.
Икономическата страна
Нарастващата резистентност вече тежи сериозно и на икономиката. По данни на Европейския съюз, само в рамките на общността загубите от антимикробна резистентност се оценяват на милиарди евро годишно – разходи за здравеопазване, по-дълги болнични престои и загубена работоспособност.
В глобален мащаб икономическите щети могат да достигнат нивата на световната финансова криза от 2008 година, но този път ударът ще дойде не от банките, а от невидимите врагове – бактериите.
Какво може да се направи?
Специалистите настояват за по-строга регулация на употребата на антибиотици в животновъдството. Алтернативи вече се разработват – от ваксини и пробиотици до по-добри условия на отглеждане, които намаляват риска от инфекции.
За потребителите решението е също ясно: избор на продукти от ферми, които спазват високи стандарти и ограничават антибиотиците. Натискът от пазара може да бъде също толкова силен, колкото и законодателните мерки.
Следва ….
