Получихме от г-н Андрей Куртенков следното изказване, относно нашата публикация:
При изкуствено осеменяване – 15% по-голяма плодовитост
Андрей Куртенков:
Луди ли сте, кой е автора, имате ли си представа как се прави изкуствено осеменяване на овце?
Няма начин това да е икономически изгодно.
За тези, които не знаят, да поясня с две думи: Шийката на матката на овцата има едни гънки, заради което не можем да правим ИО като при кравите – ето защо се прави чрез т.нар. лапароскопия, което си е в пълния смисъл на думата коремна операция, макар и щадяща – но изисква специално оборудване, специализиран персонал, добре обмислени схеми за хормонално третиране, и пр.
Когато говорим на фермерите от позицията на специалисти, трябва да бъдем коректни и обективни.
Отговор: Михаил Михайлов – Не съм автора на този материал. Там ясно е написано, че това е резултат от изпълнено научно проучване и то добър резултат – 15% отгоре, са си 15%.
Вероятно г-н Куртенков е млад човек и не си спомня времето, когато в България от отглеждани близо 10 милиона овце, поне 4 милиона се заплождаха чрез използване метода на изкуственото осеменяване (ИО) – познат като вагинално осеменяване или плитко цервикално такова. Това е изключително леко за изпълнение и в много ферми го вършеха овчарите.
През 1956 г се проведе Пленум, на който се решава да се увеличи продуктивността на нашите автохтонни породи, както ги наричаме сега, чрез поглъщателно кръстосване с кочове от най-известните тънкорунни Съветски породи – Кавказка, Асканийска, Ставрополска и полутънкорунната Северокавказка.
Ясно е, че ако е трябвало да се използват методите на естественото заплождане ще са необходими 100 000 бр кочове, и се решава да се прилагат методите на ИО.
След 1980 г аз отговарях за ИО на овцете в АПК Нова Загора. Имахме 24 стада с общо 25 000 бр овце-майки. Кочовете пепиниери се отглеждаха в отделна група при отлични условия и хранене. Имаше и още две стада с така наречените пробници.
Подготовката за осеменителната кампания започваше поне 40 дни предварително. Засилено хранене на овцете-майки с прилагане на безсолно-солева диета, кочовете със специална дажба с 50% овес и максимум 10% ечемик. Следваше проверка на осеменителните пунктове, снабдяването с инвентар и консумативи и накрая проверка на кочовете – либидо, количество семенна течност, преживяемост и др.
Непосредствено преди кампанията се провеждаше еднодневен опреснителен курс с техник-осеменителите и бригадира на фермата. В повечето случаи осеменители бяха бригадирите или ветеринарния техник на стопанството, но и много пъти някой млад овчар.
Сутрин се пускаха пробниците в стадата, разбира се с престилки на корема. Следваше заделяне на размърлните овце и предвижването им до осеменителния пункт. Следваше получаване на материала от разплодните кочове, преценка и разреждане. За бонус след скачката, кочовете получаваха лимонадено шише с мляко, допълнено с два жълтъка и лъжица захар.
Имало е и случаи, когато имаше влошаване на материала и се налагаше да използваме „Трибестан“. Следваше самото осеменяване, като овцата се хващаше за двата задни крака и се слагаше на станок.
Г-н Куртенков е прав, цервикса на овцата е малко особен, но проникването в него не е проблем. Обикновено пипетата при старите овце майки след като влезе в шийката на матката с леки завъртания може да проникне още малко напред, след което с натискане на гутатора се впръсква спермата. Не така стой въпросът с дзвиските, при които обикновено пипетата не може да влезе в цервикса.
Осеменяването се извършва двукратно за овцете – сутрин и вечер. Разгонените овце, осеменени сутринта остават в осеменителния пункт да чакат следобедното осеменяване и тогава се връщат в стадото. Не е нужно да казвам, че се записваше номера на всяка овца, номера на коча с който е осеменена. Тука допълвам, че всеки осеменител бе изкарал тридневен курс за осеменители – теоретично и практично. Подготовката им провеждахме с колегата.
Последва и създаването на линия за ИО и това е най-реалистичното, което можеше да се случи тогава. Кочовете пепиниери не ги пръснахме по фермите. В Центалния пункт им се вземаше сперма, оценяваше се, разреждаше се, охлаждаше се и се изпращаше по фермите. Това ставаше сутрин. Изпращаха се дози и за вечерното осеменяванне. Направихме и ротационен случен план за да не допуснем инбридинг.
Истината обикновено се доказва с факти и цифри. Фермата за която отговарях – в село Съдиево имаше стопанска плодовитост на овцете 130-140% И БИОЛОГИЧНА ДО 160%. Става дума за породата Тракийска тънкорунна.
Имахме кочопроизводство – 120 кочлета годишно. Знаете, че на кочовете задължително трябва да се прави тест за бащинство. Не повече от 10 кочлета отпадаха при този тест.
Ако г-н Куртенков ни изпрати адреса си, ще му изпратя книжката на проф. Наско Василев и екип относно репродуктивните биотехнологии при дребните преживни животни. Разбира се за негова сметка.
Резултати от работата на стадото в Съдиево сигурно още се пазят в архивите на ИАСРЖ.
Михаил Михайлов
