По време на ТКЗС и АПК, ръководството пускаше заповед за изпълнение на задачите заложени в плана за зазимяване на фермите. Сега ръководството на фермите, са самите собственици – фермерите. Те са хората, които вземат решенията и изпълняват изискванията на различните институции. За този период е най-важно да изпълнят своите изисквания за зимния период.
Пак ще се върнем в онова време, което много не го харесват, но имаше и хубави работи. След пускане Заповедта, какво трябва да се прави, всеки включен в състава на фермата започваше да изпълнява задачите.
Ветеринарният лекар да обезпаразити животните и направи здравен анализ на стадата. Зоотехникът ръководи зазимяването и почистването на обора. А също и дезинфекцирането му. Подготвеха се боксовете за агнетата, осигуряваше се резервен агрегат за фермата, доставяше се фураж. Също така се осигуряваше и зимно топло облекло за гледачите, дърва, печки и всичко необходимо за посрещане на зимата. Накрая, зоотехникът приготвяше цялата документация свързана с животните и трепереше докато мине проверката по отношение репродукцията при животните и телесното им състояние преди зимата. След най-голямото треперене – плодовитостта при кравите, второто бе развитието на младите животни за разплод и състоянието на разплодниците.
Гореказаните задължения са малка част от включените в заповедта. В началото на ноември, се сформираше комисия, в която влизаха експерти от държавните служби по ветеринария, селекция, животновъдство и др. На практика „фотография“ на сегашните проверки от ДФЗ. Накрая, комисията казваше мнението си, съответно забележките и препоръките. Понеже гледачите изнасяха всичко това на гърба си, ръководството им даваше един обяд /и на комисията разбира се/ задължително от печено агнешко или мешана скара.
Най-тежка беше проверката по плодовитостта. Там пък обаче се даваха и най-големите поощрения. Получиш ли повече от 70 телета от 100 крави годишно, заминаваш на екскурзия в СССР.
Какво се правеше още преди зимата.
– През есента, след въвеждане на животните в обора, се препоръчваше прилагането на санитарно-ветеринарните мерки: вътрешно и външно обезпаризитяване, както за ендо, така и за ектопаразити,
–обезпаризитяването на животните е много важно, тъй като от това зависи производството на мляко , както и здравето на животните. Преди прилагане на лечение е препоръчително животните да бъдат прегледани от специалист, да се спазват препоръчителните дози и редуването на прилаганите продукти, за да се избегне рискът от резистентност към определено активно вещество в лекарството. Препоръчително е успоредно с обработката на добитъка да се извършва дезинфекция на помещенията и оборудването;
– Извършват се последни проверки и евентуални ремонти на навеси, обори, подове и пътища, вратите, прозорците, както и дезинфекция, дезинсекция и дератизация;
– Проверява се еволюцията на бременността при говедата;
– Пашата да се избягва сутрин при мъгла, за да се избегнат болести по добитъка (метеоризъм);
– Към края на октомври пашата трябва да спре (традиционно след Димитров ден – 26 октомври), тъй като фуражните ресурси на планинските и другите ливади са изчерпани, животните нямат какво да ядат, почвата е унищожена, растителността е унищожена, особено на наклонени почви и по време на дъждовни периоди.
Тревният килим се нуждае от период на възстановяване, започващ от есента, така че да имаме добра продукция от трева и през следващата година.
– Контрол на качеството на фуражите и отстраняване от складовете на мухлясали или развалени огнища на фураж.
Михаил Михайлов
