Огнище след огнище: шарката поставя държавния контрол на изпитание

Шарката отново се разраства, но равносметката за стадата я няма

БАБХ продължава да съобщава за нови огнища на шарка по овцете и козите, а през последните седмици картината отново се усложнява.

Само на 9 септември са установени четири нови огнища – две в Кърджалийско и Хасковско и още две в Благоевградско.
В село Поточница са засегнати 101 овце, в Тянево – 504, а в Дреново и Михнево общо се отглеждат 180 овце. БАБХ определя последните две огнища като първично възникнали.

Преди това, на 4 септември, беше установено първично огнище в Кърналово, община Петрич, с 264 дребни преживни животни. Само няколко дни по-късно заразата вече се появява в още две населени места в същата община.

Така въпросът вече не е само къде е следващото огнище. Въпросът е каква е реалната равносметка от всички огнища от началото на годината.

От съобщение към съобщение

През 2026 г. шарката отново показа, че не е приключила с България. След огнището в Ръжево Конаре през февруари и това в Полковник Желязово в края на февруари последва период без ново публично обявено огнище, докато на 22 юни БАБХ не установи нов случай в Първомай с 30 овце.

След юни започна ново натрупване на случаи. През юли бяха установени огнища в Тянево, Дълбок извор и Тешово, а през август вече последваха огнища в няколко области – Хасково, Кърджали, Благоевград и Стара Загора. В Бучино например БАБХ отчете първично огнище, а в Розово – едно първично и три вторични огнища.

На 31 август бяха съобщени нови огнища в Логодаж, област Благоевград, и Джинот, област Ямбол. В Логодаж заразата е установена в два епидемиологично свързани обекта с общо 202 животни.

След това дойдоха Кърналово, а сега Дреново и Михнево.

Какво знаят фермерите и какво не знаят

Именно тук започва проблемът с публичната информация.

При всяко ново огнище БАБХ съобщава населеното място, броя на животните в засегнатия обект, определените защитна и надзорна зона и предприетите мерки. В съобщението за Първомай например изрично е записано, че мерките включват хуманно умъртвяване и обезвреждане на всички заразени и контактни дребни преживни животни в обекта.

Но след това липсва една обща, периодично актуализирана публична равносметка:
 – Колко животни са умъртвени от началото на 2026 г.?
– Колко стопанства са засегнати?
– Колко животни са изплатени като обезщетение?
– Колко огнища са окончателно ликвидирани?
– Колко животни са ваксинирани?
– В кои области е извършена ваксинация и с колко дози?

Това не са второстепенни въпроси. За фермера едно огнище не приключва с прессъобщението на БАБХ. То означава унищожено стадо, загуба на бъдещо производство, прекъсната селекционна работа, пропуснати приходи и месеци, а понякога и години, докато стадото бъде възстановено.

А какво стана с ваксинацията?

Тук информационната картина става още по-неясна.

На 7 август директорът на ОДБХ – Хасково съобщава, че ваксинацията срещу шарка по дребните преживни животни тогава не е одобрена и не се прилага като метод за ограничаване на заболяването. Като основни мерки са посочени ранното откриване, ограничаването на разпространението и биосигурността.

Междувременно европейската нормативна рамка вече предвижда условия за спешна защитна ваксинация срещу шарка по овцете и козите, включително минимално покритие от 95% от животновъдните обекти и най-малко 80% от целевите животни в определената зона.

Това поставя още един въпрос, който българските животновъди имат право да зададат: какво точно е решено за България и какво реално е направено на терен?
 – Ако има ваксинация – колко животни са ваксинирани?
– Ако няма – защо няма?
– Ако има налични ваксини – къде се намират те и защо не се прилагат?

Фермерите не могат да планират защитата на стадата си по слухове и откъслечни изказвания.

Таблицата, която липсва

Тези числа показват мащаба на публично обявените случаи, но не трябва да се представят като окончателен брой умъртвени животни. Самата БАБХ в отделните съобщения говори за животни, отглеждани в засегнатите обекти, докато информацията за последващото умъртвяване не е публикувана систематично за всеки случай.

Фермерът има право на повече от „има ново огнище“

Държавният ветеринарен контрол не приключва с публикуването на поредното съобщение.

Когато едно стадо бъде унищожено заради заболяване, общественият интерес не е само да разбере колко животни са били в него. То е да знае какво се е случило след това – ликвидирано ли е огнището, обезвредени ли са животните, изплатено ли е обезщетението, проследени ли са контактите, приключила ли е забраната за движение и има ли повторно заселване.

Същото важи и за ваксинацията. Ако държавата разполага с възможност за спешна защитна ваксинация, фермерите трябва да знаят каква е политиката, къде се прилага и какъв е резултатът.

Защото в момента публичната информация изглежда така: ново огнище – ново съобщение – нови зони – нови забрани.

А липсва най-важната дума за една държавна система за контрол на заразните заболявания – равносметката.

И докато БАБХ съобщава къде е следващото огнище, животновъдите имат право да питат не само „Къде?“, а и „Колко?“, „Какво направихте?“ и най-вече „Какъв е резултатът?“

Тези отговори вече не са подробност. Те са отчетността на ветеринарната държава пред хората, които плащат най-високата цена, когато шарката влезе във фермата.