Промени в Закона за подпомагане на земеделските производители трябва да спрат практиката държавата да отказва субсидии на стопани, останали без реколта заради природни бедствия.
Пролетните измръзвания през 2025 г. оставиха много български овощари без реколта. Част от тях обаче останаха и без подпомагане, въпреки че имаха официални документи за нанесените щети.
Причината е в начина, по който досега се прилагат правилата за обвързаното с производството подпомагане. За да получат плащането, стопаните трябва да докажат, че са реализирали определено количество продукция. Но когато сланата или измръзването унищожат цялата реколта, няма как да бъде представен документ за продадени плодове.
Именно този проблем трябва да бъде решен с внесения в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители.
Когато няма реколта, няма какво да се продаде
Досега овощарите трябваше да представят фактури, касови бележки или други документи, с които да докажат реализирана продукция и достигане на определен минимален добив от площта.
На пръв поглед това изглежда логично.
Проблемът идва, когато природата реши друго.
При силни пролетни слани и измръзвания може да бъдат унищожени цветовете и младите плодове още в началото на сезона. В някои случаи щетите достигат 100%.
Тогава стопанинът няма какво да продаде, защото просто няма реколта.
В същото време Областните дирекции „Земеделие“ могат да издадат официални констативни протоколи, че площите са напълно пропаднали заради природното бедствие.
Въпреки това при досегашното прилагане на правилата Държавен фонд „Земеделие“ може да приеме, че земеделецът не е изпълнил изискването за минимален добив и да откаже плащането.
Така се получава един доста странен парадокс.
Стопанинът е загубил реколтата си заради природно бедствие, доказал е щетите пред държавата, но накрая отново е санкциониран от държавата, защото няма продукция.
Какъв е проблемът за овощарите
При пълна загуба на реколтата земеделецът не губи само приходите от продажбата на плодове.
През цялата година той вече е направил разходи за обработка на градината, резитба, торене, растителна защита, напояване, труд и поддръжка на насажденията.
А когато няма плодове, няма и приходи, с които тези разходи да бъдат покрити.
Ако към това се добави и отказът от подпомагане, ударът върху стопанството става още по-тежък.
И точно тук законопроектът цели да промени правилата.
Какво предвиждат промените
Основната идея е природните бедствия да бъдат признати като реална причина за липсата на продукция, когато това е официално доказано.
При установени форсмажорни обстоятелства и непреодолима сила, каквито могат да бъдат слани, измръзвания, суша и градушки, земеделецът няма да бъде третиран по същия начин като стопанин, който просто не е изпълнил изискванията за производство.
Ако компетентните органи са потвърдили щетите, при определените от закона условия Държавен фонд „Земеделие“ ще трябва да вземе това предвид при изплащането на обвързаната подкрепа.
Така при доказано природно бедствие няма да се изисква от стопанина да доказва продажби на продукция, която вече е унищожена.
По-малко спорове и съдебни дела
Друга цел на промените е да се намалят споровете между земеделците и администрацията.
Досега част от стопаните, на които е отказано подпомагане, търсят правата си по съдебен път.
Това означава допълнителни разходи и време за земеделците, а плащанията могат да бъдат забавени с години.
Затова идеята е правилата да бъдат написани по-ясно и да не оставят възможност един и същ случай да бъде тълкуван по различен начин.
Предвиждат се и други промени
Законопроектът не се ограничава само до измръзванията.
Предвижда се да бъде създадена рамка за Взаимоспомагателен фонд, чрез който да се подпомага управлението на риска и да се осигурява по-добра защита на земеделците при природни бедствия.
Предвижда се и създаването на дигитален регистър на трайните насаждения.
Целта е да се получи по-ясна картина кои градини действително се обработват и произвеждат и кои съществуват само на документи.
Това е важно не само за контрола, но и за справедливото разпределение на средствата. Реално работещият земеделец не би трябвало да се състезава за подпомагане с градина, която е само нарисувана върху картата.
Какво предстои
Внасянето на промените е само първата стъпка.
Законопроектът трябва да бъде разгледан от парламентарните комисии, след което да премине през гласуване в Народното събрание.
Ако промените бъдат приети окончателно, правилата ще дадат по-голяма защита на овощарите, когато реколтата им е унищожена от природни бедствия.
За стопаните това е особено важно, защото измръзването не е тяхна грешка, но досега последиците от него можеха да бъдат допълнително утежнени от самата система за подпомагане.
Земеделецът не може да спре сланата, градушката или сушата. Може само да се опита да ограничи щетите и да продължи да обработва земята си.
Затова, когато държавата официално признае, че реколтата е унищожена от природно бедствие, логиката е проста: не може едновременно да признава щетата и да наказва стопанина, че няма какво да произведе и продаде.
