След публикуването на двете части от интервюто с д-р Ангел Мавровски, в които бяха отправени сериозни критики към работата на БАБХ и управлението на кризата с шарката по дребните преживни животни, потърсихме позицията на Министерството на земеделието и храните.
Темата е важна не само за институциите, а най-вече за животновъдите, които всеки ден понасят последствията от заболяванията, ограниченията и несигурността на терен. Затова публикуваме отговорите на зам.-министър Крум Неделков като право на отговор, за да чуят нашите читатели и официалната гледна точка.
1 част / Д-р Ангел Мавровски: БАБХ тича след болестта, вместо да предотвратява разпространението ѝ
2 част / Д-р Ангел Мавровски: БАБХ тича след болестта, вместо да предотвратява разпространението ѝ
Право на отговор: проф. д-р Крум Неделков, ДВМ, заместник-министър МЗХ
Въпрос: В последните седмици сред животновъдите има сериозно безпокойство заради разпространението на заболявания по животните. Как оценявате ситуацията към момента и каква е оценката на Министерството на земеделието и храните за риска пред българското животновъдство?
Проф. д-р К. Неделков: Разпространението на особено опасни заразни заболявания (шарка по овцете и козите, шап, африканска чума по свинете, инфлуенца при птиците и др.) в България, съседни държави и в световен мащаб означава, че рискът не може да бъде разглеждан като локален или краткосрочен. Ситуацията изисква висока степен на готовност и постоянен контрол. За Министерство на земеделието и храните водещи са ранното откриване, бързото ограничаване на огнищата, строгият контрол на движението, биосигурността, особено във фермите и проследимостта.
Оценката на риска се прави динамично – според епизоотичната обстановка, географското разпространение, движението на възприемчиви животни и продукти, резултатите от надзора и лабораторната диагностика. При болести от категория А европейското законодателство изисква незабавни мерки за ликвидиране и ограничаване на разпространението. Затова нашата политика е да поддържаме готовност за реакция във всеки един момент.
За нас това е едновременно въпрос на здравеопазване на животните, икономическа устойчивост на стопанствата, продоволствена сигурност и запазване на възможностите за търговия.
Въпрос: В публичното пространство се поставя въпросът дали държавата в момента реагира основно след появата на огнища или разполага с достатъчно ефективна превантивна система. Каква е Вашата оценка?
Проф. д-р К. Неделков: В нашият екип няма разделение между превенция и реакция – ефективната система трябва да прави и двете. Регламент (ЕС) 2016/429 – за здравеопазването на животните, регламентира превенцията, надзора, биосигурността, ранното уведомяване и готовността за действие, който осигурява цялостен подход за действие.
В България превенцията включва надзор, профилактични програми, официален контрол, регистрация на животновъдните обекти, идентификация и проследяване на животните, лабораторна диагностика, контрол върху движението и информационни кампании към стопаните. Когато възникне огнище, се предприемат незабавни ограничителни и ликвидационни мерки.
Същевременно всяка епизоотологична криза показва къде системата трябва да бъде надградена и затова Министерството разглежда превенцията като постоянен процес, а не като кампания след възникването на проблем.
Въпрос: Има ли към момента цялостен национален подход за превенция и контрол на заразните заболявания по животните и каква е ролята на Министерството на земеделието и храните в неговото изпълнение?
Проф. д-р К. Неделков: Да. Националният подход се основава на пряко приложимото европейско законодателство, Закона за ветеринарномедицинската дейност и подзаконовите актове, както и на планове и процедури за действие при конкретни заболявания.
Министерството определя и координира държавната политика, осигурява нормативната и финансовата рамка, организира междуинституционалната координация и представлява България пред европейските институции и международните партньори. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е компетентният орган, който изпълнява официалния ветеринарен контрол, надзора, мерките на терен, проследяването и лабораторната организация.
При особено опасни заразни болести националната система предвижда и координационни механизми чрез епизоотични съвети. Целта е решенията да се вземат на база риск и да се изпълняват еднакво на национално, областно и местно ниво.
Въпрос: Как се осъществява координацията между Министерството на земеделието и храните, БАБХ, областните структури и останалите институции при възникване на огнище? Как Министерството следи дали предприетите мерки действително дават резултат на терен?
Проф. д-р К. Неделков: Координацията се осъществява на няколко нива – Министерство, Централно управление на БАБХ, областни дирекции по безопасност на храните, областни и общински власти, лаборатории, МВР и други институции според конкретната ситуация.
При огнище се работи по ясна последователност: потвърждаване на заболяването, определяне на засегнатия животновъден обект, налагане на мерки, определяне на ограничителни зони, проследяване на движенията, епизоотологично проучване, почистване и дезинфекция, клиничен и лабораторен надзор, контролни проверки и докладване, свикване на епизоотични комисии с оглед координация на мерките.
Министерството следи не само дали е издадена заповед, а дали мерките дават измерим резултат – прекъсване на веригата на разпространение, липса на нови свързани огнища, спазване на ограниченията и възстановяване на статута при изпълнение на европейските условия. При установени слабости се предприемат коригиращи действия.
Въпрос: В последните публични изказвания на ветеринарни специалисти се поставя въпросът за контрола върху движението на животните и възможността за нерегламентирано придвижване. Как Министерството оценява този риск и смята ли, че действащият контрол е достатъчно ефективен?
Проф. д-р К. Неделков: Нерегламентираното движение, в нарушение на въведените ограничения, е един от най-сериозните рискови фактори при заразните заболявания. Едно движение без разрешение на компетентния орган, без необходимата идентификация, регистрация и ветеринарни документи може да обезсмисли усилията на десетки коректни стопани.
Затова контролът върху движението е приоритет. Европейската рамка изисква проследимост и спазване на здравните условия при движение на животни, а националното законодателство предвижда регистрация, идентификация, ветеринарномедицински документи и санкции при нарушения.
Не може да се каже категорично, че която и да е контролна система може да бъде определена като „достатъчна“. Нашата задача е контролът да бъде риск-базиран, по-интензивен в засегнатите и граничните райони, с кръстосани проверки на данните и с координация между БАБХ и органите на МВР, когато това е необходимо.
Въпрос: Как Министерството оценява надеждността на системата за идентификация и проследяване на животните? Има ли установени случаи на несъответствие между данните в регистрите и реално наличните животни в стопанствата?
Проф. д-р К. Неделков: Идентификацията и проследимостта са водещи за контрола на заболяванията. Задълженията на фермерите своевременно да уведомяват за събитията с животните им, които да се отразят в системата, са регламентирани в Закона за ветеринарномедицинската дейност. Системата за идентификация и проследяване позволява във всеки момент да се установи произходът на животното, неговото местонахождение и движенията му.
При официалния контрол могат да бъдат установявани несъответствия – липсващи или неправилно поставени идентификатори, ненавременно отразени събития, разлика между регистрирани и фактически налични животни. Именно затова се извършват административни и физически проверки и се предприемат действия за корекция и санкциониране при нарушение.
Данните в информационната система ВетИС на БАБХ трябва да отразяват реалното състояние в животновъдните обекти. Ще продължим да настояваме за по-добра свързаност на данните, своевременно въвеждане на информацията и засилен контрол върху рисковите обекти.
Въпрос: Един от сериозните въпроси пред сектора е дали държавата разполага с достатъчен капацитет за навременна диагностика – лаборатории, специалисти, ветеринарни лекари на терен и необходимото оборудване. Има ли според Вас дефицити в някоя от тези области?
Проф. д-р К. Неделков: България разполага с институционален и лабораторен капацитет за диагностика и прилагане на мерки, но при едновременно възникване на множество огнища натоварването върху системата нараства значително. Затова капацитетът се оценява не само при нормална епизоотологична обстановка, а и при кризисни ситуации.
Министерството работи за укрепването на този капацитет, с цел предварително планиране. При необходимост могат да се използват референтни лаборатории и научна експертиза на ниво ЕС.
Въпрос: Поставят се публично въпроси относно ефективността на контрола и неговото съответствие с националното и европейското законодателство. Можете ли да уверите животновъдите, че предприеманите в момента мерки са изцяло съобразени с европейските изисквания и как Министерството контролира това на практика?
Мерките, които се предприемат са изцяло основани на действащото национално и европейско законодателство. Основната европейска правна рамка е Регламент (ЕС) 2016/429[1], допълнен за мерките при огнища от Делегиран регламент (ЕС) 2020/687[2]. Официалният контрол се извършва съгласно Регламент (ЕС) 2017/625[3], Закон за управление на агрохранителната верига, Закон за ветеринарномедицинската дейност и др.
Мерките са свързани с конкретния риск и следват процедурите за съответното заболяване – включително за ограничителни зони, движение, умъртвяване, обезвреждане, почистване, дезинфекция и последващо възстановяване на дейността на животновъдния обект.
Министерството упражнява политически и административен надзор върху изпълнението на държавната политика, а БАБХ като компетентен орган отговаря за законосъобразното прилагане на ветеринарните мерки на терен.
Въпрос: Как Министерството оценява взаимодействието си с БАБХ в настоящата ситуация? Има ли области, в които според Вас е необходимо подобряване на координацията или промяна в начина на работа?
Проф. д-р К. Неделков: В настоящата обстановка взаимодействието между Министерството и БАБХ е ежедневно и оперативно. Агенцията е компетентният орган по здравеопазване на животните и без работеща връзка между политическото ниво, централната администрация и областните структури ефективен контрол не е възможен.
Същевременно кризисните ситуации винаги изискват по-високо ниво на обмен на информация, еднакво прилагане на мерките във всички области и по-добра комуникация със стопаните. Именно в тези направления трябва постоянно да се надгражда.
Нашият подход не е да прикриваме слабости, а да ги установяваме и отстраняваме. Изискваме ясна отчетност, кратки срокове за реакция, проверими данни и своевременно информиране на сектора.
Въпрос: При предприемане на мерки, които водят до унищожаване на животни или ограничаване на дейността на стопанството, доколко системата за обезщетяване защитава фермера? Има ли възможност процедурите да бъдат ускорени?
Проф. д-р К. Неделков: При задължително умъртвяване и унищожаване на животни и продукти вследствие на мерки за борба със заразни заболявания законодателството предвижда механизми за обезщетяване при изпълнение на приложимите условия.
Целта на нашият екип да се работи оперативно и оценяването, административната проверка и плащането да се извършват възможно най-бързо, но при пълна законосъобразност и проследимост на публичните средства.
Въпрос: В коментарите си животновъдите поставят въпроса дали държавата разглежда настоящата ситуация само като ветеринарен проблем или и като въпрос на продоволствена сигурност и устойчивост на българското животновъдство. Каква е Вашата позиция?
Проф. д-р К. Неделков: Категорично държавата не разглежда настоящата ситуация само като ветеринарен проблем. Здравеопазването на животните е първата линия на защита, но последиците са много по-широки – доходите на фермерите, генетичният ресурс, снабдяването с храни, преработвателният сектор, цените, вътрешният пазар и възможностите за износ.
Затова решенията трябва да съчетават ветеринарна ефективност и икономическа устойчивост, без компромис със здравните правила. Именно затова се работи в оперативен порядък за бързо овладяване на заболяването, за да се ограничи както здравният, така и икономическият ефект.
Министерство на земеделието и храните разглежда защитата на българското животновъдството като част от националната продоволствена сигурност и използва всички допустими инструменти за подкрепа на сектора.
Въпрос: Какви допълнителни превантивни мерки смята Министерството за необходими, за да не се стига до ситуация, при която основният ресурс на държавата се насочва към овладяване на вече възникнали огнища?
Проф. д-р К. Неделков: Превенцията е ключов приоритет за всяко едно заболяване. Нашият екип работи по-интензивен риск-базиран надзор, по-строг контрол на движенията, проверки на биосигурността, обучение на стопаните, готовност на лабораториите и предварително осигурени ресурси за кризисна реакция.
Особено важно е стопанствата да имат реални, а не формални мерки за биосигурност – контрол на достъп, включително на транспортните средства, дезинфекция, карантиниране на новопостъпилите животни и недопускане на контакт с животни с неизвестен здравен статус.
При заболявания, за които европейското законодателство допуска ваксинация като инструмент за контрол, решението трябва да се основава на епизоотичната оценка, характеристиките на заболяването, наличието на подходяща ваксина и последиците за движението и търговията. Ваксинацията е инструмент, но не заменя биосигурността и контрола.
Въпрос: Има ли достатъчно средства за профилактика, диагностика, контрол и обезщетяване на животновъдите при заболявания по животните? Ако са необходими допълнителни средства, какви действия предприема Министерството?
Проф. д-р К. Неделков: Финансовото обезпечаване на мерките е задължително условие. Средства са необходими както за ежедневния надзор и диагностика, така и за извънредните разходи при огнища – лабораторни изследвания, работа на терен, дезинфекция, обезвреждане, логистика и обезщетения.
При възникване на необходимост Министерството използва всички законосъобразни национални и европейски механизми – бюджетни средства, допустими инструменти за държавна помощ и възможностите за съфинансиране на определени ветеринарни мерки по приложимата рамка на ЕС.
Въпрос: Към държавната система има критики от специалисти с дългогодишен професионален опит във ветеринарномедицинската дейност. Как приемате тези критики – като неоснователни или като сигнал, че има области, в които системата трябва да подобри работата си?
Проф. д-р К. Неделков: Критиката от практикуващи ветеринарни лекари, учени, браншови организации и стопани е необходима, когато е професионално аргументирана и се основава на факти. В кризисна ситуация най-лошият подход би бил администрацията да се затвори за експертни сигнали.
Същевременно решенията на компетентните органи трябва да се основават на закона, епизоотологичните данни, научната оценка на риска и официално потвърдената информация. Не всяко публично твърдение може автоматично да се превърне в държавна политика.
Затова нашият подход е: чуваме критиката, проверяваме фактите и когато има основание – коригираме организацията на работата. Целта не е институциите да доказват, че винаги са прави, а системата да работи по-добре.
Въпрос: Ако трябва днес да посочите три конкретни действия, които Министерството на земеделието и храните ще предприеме или ще предложи, за да се подобри превенцията и контролът на заболяванията по животните, кои ще бъдат те?
Проф. д-р К. Неделков:
Първо – засилване на превенцията и биосигурността чрез риск-базиран контрол, целеви проверки на движенията и по-строго проследяване на рисковите стопанства и маршрути.
Второ – надграждане на проследимостта и оперативната координация: по-надеждни данни в информационната система, бърз обмен между МЗХ, БАБХ и областните структури и ясни показатели за изпълнение на мерките. Засилване на координацията с местната власт и МВР.
Трето – укрепване на капацитета за реакция: лабораторна готовност, достатъчен административен капацитет за работа на терен, предварително осигурена логистика и финансов механизъм, който позволява своевременно прилагане на мерките и бързо обезщетяване на коректните стопани.
Към тези три конкретни действия бих добавил постоянен диалог със сектора. Без доверие и своевременно подаване на информация от заинтересованите страни нито една административна система не може да бъде достатъчно ефективна.
[1] Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година за заразните болести по животните и за изменение и отмяна на определени актове в областта на здравеопазването на животните (Законодателство за здравеопазването на животните).
[2] Делегиран регламент (ЕС) 2020/687 на Комисията от 17 декември 2019 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правила за профилактика и контрол на някои болести от списъка.
[3] Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (EО) № 396/2005, (EО) № 1069/2009, (EО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) № 1/2005 и (EО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) № 854/2004 и (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол)
