Шарката по овцете и козите отново поставя под сериозен въпрос способността на държавата да овладява навреме заразните заболявания по животните.
Бившият изпълнителен директор на БАБХ д-р Ангел Мавровски познава системата отвътре и отправя остри критики към начина, по който в момента се управлява кризата.
По думите му вместо да се предотвратява разпространението на болестта, институцията продължава да реагира след появата на нови огнища, при това на фона на сериозни проблеми с кадрите, ресурсите и контрола на терен. Какво според него трябва да се промени и защо ситуацията може да се окаже по-сериозна от официално показваната?
Огнищата продължават да се увеличават, а обществото не получава достатъчно информация какво реално се предприема на терен. Адекватни ли са действията на БАБХ?
Картина на ситуацията
Д-р Мавровски: БАБХ се превърна в структура, която констатира проблемите, вместо да ги предотвратява и решава. Борбата със заразни заболявания се състои в превенцията. А през последните три месеца такава няма. Тази година ситуацията изглежда малко по-спокойна отколкото през 2025 г. заради нелегалната ваксинация в страната. Но само изглежда.
Това е само привидно.
През последните дни хората сякаш се успокоиха, че няма нови огнища. И изведнъж се оказва, че имаме в три области, а сме съобщили за две. Очевидно се прикрива информация. Има сериозен комуникационен проблем от една страна със стопаните и обществото и от друга страна с колегите в страната. Дори официалните лекари в страната са изолирани и въпреки всички заявки за прозрачност в информационната система ВетИс се оказва, че те нямат достъп до данните за обекти в съседни области и общини. Това е сериозна предпоставка за усложняване на епизоотичната обстановка.
Очаквам официални ветеринарни лекари да откажат да работят. От цялата страна звънят колеги и се оплакват от лошо състояние на автомобили, работни места, неадекватно управление от новоназначни служители на БАБХ. Официалните лекари трудно виждат смисъл да остават в системата. Все повече млади специалисти избягват БАБХ. Областните дирекции са оголени откъм хора. В много области един ветеринарен лекар отговаря за 2-3 общини. И всичко това – на фона на пожар от заразни болести.
Въпрос: Има ли нелегален внос на животни?
Получавам информация от област Кюстендил и Благоевград за внос на агнета от Македония и Сърбия – живи и трупно месо. Уведомих директора на ОДБХ Кюстендил, но оттам до момента няма реакция. Дирекциите по места не правят нищо, без някой да им нареди. Тичат след заболяванията, вместо да ги предотвратяват.
Въпрос: Броят на огнищата на шарка по овцете и козите продължава да се увеличава. Какво показва това за ефективността на предприеманите до момента мерки за ограничаване на заболяването?
Д-р Мавровски: Това е знак, че експертният потенциал на Агенцията по храните се управлява неправилно и хаотично. Показва, че няма ясен план и мисъл в борбата със заразните болести. Показва, че няма поука от кризата миналата година. Вместо на експертите да се даде свобода на действие, те са натикани в ъгъла.
Въпрос: Когато бъде установено огнище, кои са първите конкретни действия, които трябва да предприеме Българската агенция по безопасност на храните в засегнатото стопанство?
Д-р Мавровски: Незабавно трябва да се спрат всички движения от и към този обект, да се направи прецизна дезинфекция на фермата и на района. Паралелно с това да се проучи къде са излизали на паша заразените животни, с кои други стада са били в контакт, влизали ли са външни хора и автомобили във фермата, откъде са дошли и къде са отишли след това. В Благоевградско например, както и в Кюстендил, има данни, че животни са били в контакт с други стада или са посещавани при проверки или за ваксинации, без да се спазват изискванията за безопасност.
Тези епизоотични проучвания трябва да се правят от добре оборудвани екипи със сериозни познания за биосигурността и борбата със заразните болести в страната. Тези екипи трябваше да са на терен и да действат съобразно предварително начертан план. Унифициран за цялата страна. Като изпълнителен директор на БАБХ проведох няколко срещи с колеги от другите балкански страни, за да стиковаме усилията си и на регионално ниво. За жалост явно от незнание и непознаване на материята това сътрудничество беше спряно.
Въпрос: Обществото научава за новите огнища, но много често не получава информация какво реално се случва вътре в самите стопанства. Какви мерки трябва да бъдат предприети спрямо заразените и контактните животни?
Д-р Мавровски: За съжаление всички доказано заразени животни трябва да бъдат умъртвени, а контактните – да бъдат поставени под възбрана и изследвани за шарка, чума, син език и шап.
Прави впечатление, че в региони, където огнищата уж са потушени, възникват нови в други ферми. Това се дължи на сериозни пропуски при дезинфекцията и епизоотичните проучвания.
Въпрос: Трябва ли стопаните и обществото да знаят колко животни са установени като заразени, колко са били контактни и какво е направено с тях?
Д-р Мавровски: Разбира се. Дори е задължително. Всичко това е информация, която може да спаси от зараза и смърт десетки хиляди животни в страната, а и в съседните държави.
Въпрос: При всяко ново огнище се определят 5-километрова защитна и 20-километрова надзорна зона. Достатъчни ли са тези мерки сами по себе си, ако контролът върху придвижването на животните не е ефективен?
Д-р Мавровски: За съжаление сме свидетели по-скоро на отделни формални мерки, които не работят. Сякаш някой чака всичко просто да отшуми от само себе си. Необходима е координация с МВР и структурите му за контрол върху движението на животни, както правехме по време на моя мандат в Агенцията. А когато положението се влоши, защо не да се прибегне и до по-крути мерки – например да се повика и жандармерията. Това става лесно, когато ръководството на БАБХ знае какво прави. Правилният подбор на хората на терен и сформирането на екипи е от ключово значение.
Въпрос: Как на практика се контролира забраната за придвижване на овце и кози в тези зони? Има ли достатъчно ветеринарни специалисти и ресурси за реален контрол на терен?
Д-р Мавровски: Ресурсите са ограничени. Липсват средства за командировки, оборудване, ефективни дезинфектанти. На този етап не виждаме никаква реална ангажираност на БАБХ в тази посока. Институциите си играят с огъня. Щетата е не само икономическа, а и демографска. Няма такъв масов геноцид над българското животновъдство до момента. Секторът колабира, стопани масово се отказват да отглеждат животни.
Въпрос: След като бъде открито огнище, трябва ли да се проверят всички животновъдни обекти в защитната зона и как се проследяват контактите между стадата?
Д-р Мавровски: Да, трябва веднага да се вземат превантивно проби, за да се установи мащабът на заразата. Вместо това се разчита на информация от стопаните. За да се случи всичко по правилния начин, ръководството на БАБХ трябва да е на терен и да знае какво и как да направи. Сега то концентрира усилията си главно в укриване на информация за огнищата на зарази.
Въпрос: Колко бързо трябва да бъде извършена тази проверка, за да има реален ефект върху ограничаването на заболяването?
Д-р Мавровски: Незабавно. Колкото по-рано, толкова по-голям е ефектът. Необходима е денонощна работа. Често със смени, значително надхвърлящи работното време.
Въпрос: Възможно ли е между установяването на първите съмнителни животни и официалното потвърждаване на огнището заболяването вече да се е разпространило към други стада?
Д-р Мавровски: Често стопаните подават сигнал за проблем със закъснение, след безуспешни опити за самолечение. Това забавя налагането на мерките за ограничаване на болестта и помага за разпространението на заразата.
следва:
2 част / Д-р Ангел Мавровски: БАБХ тича след болестта, вместо да предотвратява разпространението ѝ
