Бившият изпълнителен директор на БАБХ д-р Ангел Мавровски познава системата отвътре и отправя остри критики към начина, по който в момента се управлява кризата.
Огнищата продължават да се увеличават, а обществото не получава достатъчно информация какво реално се предприема на терен. Адекватни ли са действията на БАБХ?
Въпрос: Какво според вас е най-слабото място в сегашната система за контрол – ранното откриване, лабораторното потвърждаване, проследяването на контактните животни, движението на стадата или контролът на място?
Д-р Мавровски: Най-слабото място е липсата на адекватна реакция от БАБХ, което се дължи на недостатъчно подготвено ръководство и лошо управление на заболяванията. В критични области в лабораториите липсват подготвени специалисти. Това вече може да коства и човешки животи.
Въпрос: Има ли достатъчно публичност относно предприетите мерки? Не трябва ли след всяко ново огнище обществото да получава информация не само къде е заболяването, а и какво конкретно е направено за неговото ликвидиране?
Д-р Мавровски: Каква публичност? Някой виждал ли е изпълнителния директор на БАБХ или неговите заместници? Получаваме еднотипни прессъобщения, в които се сменят само имената на селищата с ново огнище. Няма никаква конкретика за предприетите действия.
Въпрос: Когато броят на огнищата продължава да расте, трябва ли да се направи оценка на досегашната стратегия и при необходимост да се променят мерките?
Д-р Мавровски: Разбира се. Трябва да се реагира бързо съобразно актуалната ситуация. Засега не виждаме реални действия, които да показват категорично, че има план за справяне с кризата. Сякаш някой чака да минат отпуските и които животни оцелеят, да се ваксинират.
Въпрос: Каква е ролята на самите животновъди при ограничаването на заболяването и къде приключва тяхната отговорност и започва отговорността на държавния ветеринарен контрол?
Д-р Мавровски: Ролята на фермера е да следи какво се случва в региона, да наблюдава внимателно животните си, да взима мерки и да сигнализира навреме. Ролята на официалния ветеринарен лекар е да уведомява фермерите незабавно за настъпили промени в епизоотичната обстановка.
Въпрос: Има ли риск стопани да не съобщават навреме за съмнителни животни заради страх от икономически загуби и как държавата може да насърчи ранното подаване на сигнали?
Д-р Мавровски: Да, вече стана дума за това. На първо място БАБХ трябва да възстанови доверието към себе си. Тогава стопаните ще се чувстват спокойни и защитени да се обръщат към институцията за съдействие при възникнал проблем.
Въпрос: Когато има забрана за придвижване на животните, как се гарантира, че мерките няма да останат само на хартия?
Д-р Мавровски: На този етап мерките са пожелателни и не дават необходимата гаранция. Необходим е пълен синхрон с полицията, а при нужда и с други държавни органи.
Въпрос: Според вас има ли основания да се смята, че реалният брой на засегнатите стада може да е по-голям от официално установения?
Д-р Мавровски: Категорично. БАБХ тича след болестта, вместо да предотвратява нейното разпространение.
Въпрос: Какво трябва да се промени в комуникацията на Българската агенция по безопасност на храните, за да знаят животновъдите какво се случва и какво трябва да правят при всяко ново огнище?
Д-р Мавровски: На първо място БАБХ трябва да спре да крие информация. Освен публично разпространявани инструкции за действие до фермерите, е необходим и непосредствен контакт с тях на място. Това може да стане чрез добра координация между областните дирекции, официалните ветеринарни лекари и лекарите, които обслужват стопанствата.
Въпрос: Като човек, който познава работата на Българската агенция по безопасност на храните отвътре, смятате ли, че сегашната реакция е достатъчно бърза и мащабна предвид увеличаването на огнищата?
Д-р Мавровски: Бързото разпространение на заразите доказва обратното. За три месеца показах, че БАБХ може да работи. За съжаление сега дейността на Агенцията се блокира и от грешни кадрови решения – назначават се политически „калинки“ и това демотивира качествената част от колегията.
Въпрос: Има ли опасност заболяването да продължи да се разпространява в други области и кои са основните фактори, които могат да ускорят това разпространение?
Д-р Мавровски: Основният фактор са нелегалните движения на животни. Те са опасността. Забраната за проверки в стопанства не само няма да решат проблема, но дори са още една предпоставка за разпространение на болестта.
Въпрос: Ако трябва да посочите три конкретни мерки, които трябва да бъдат предприети незабавно, за да бъде спряно разпространението на шарката, кои ще бъдат те?
Д-р Мавровски: Сформиране на експертен съвет с достатъчен брой учени и теренни специалисти, които да управляват процеса на справяне със заразите. Без политически назначения.
Ваксинация.
Назначаване на адекватно ръководство на БАБХ, което предотвратява разпространението на болести, вместо да брои убитите животни и да се хвали, че (засега!) през тази година те са по-малко отколкото през миналата година.
1 част / Д-р Ангел Мавровски: БАБХ тича след болестта, вместо да предотвратява разпространението ѝ
