Броят на овцевъдните стопанства пада с 10,5%, докато средният размер на стадото се увеличава със 7,3%
Българското овцевъдство също преминава през промяна, която не се вижда напълно, ако се гледа само общият брой животни. Към 1 ноември 2025 г. овцете в страната намаляват, но едновременно с това средният размер на стадото се увеличава. Това показва, че секторът постепенно се концентрира в по-големи стопанства.
Към посочената дата в България се отглеждат 847 хиляди овце, което е с 5,5% по-малко спрямо година по-рано. В същото време стопанствата със заплодени овце и дзвизки намаляват с 10,5% и достигат 9 523.
Разликата между двата спада е показателна. Стопанствата намаляват почти два пъти по-бързо от броя на овцете. Така средният размер на стадото се увеличава до 102 овце, което е ръст от 7,3% за година.
По-малко стопанства, но по-големи стада
Това е една от най-ясните промени в овцевъдството през последната година. Част от по-малките стопанства излизат от сектора, но животните не намаляват със същия темп.
Средният размер от 102 овце означава, че останалите стопанства като цяло гледат по-големи стада. Това не означава, че всяка ферма се е разраснала, а че структурата на сектора се измества към стопанства с повече животни.
Именно тази промяна е по-важна от самото число 847 хиляди овце. Зад намаляването на животните стои и намаляване на броя на стопанствата, което води до по-висока средна концентрация.
Млечните овце намаляват по-силно
При овцете майки картината също показва сериозно разместване.
Общият брой на овцете майки намалява с 5,3%. В тази група обаче има различно движение при млечните и останалите овце майки.
Млечните овце майки намаляват с 8,3%, докато другите овце майки се увеличават с 3,8%.
Това е важен знак за промяната в структурата на овцевъдството. Общият брой овце намалява, но не всички направления се движат по един и същи начин.
При млечните овце спадът е по-силен, докато при другите овце майки има увеличение. Така постепенно се променя и съставът на стадата.
Южният централен район води по брой овце
Овцете са разпределени неравномерно в страната. На първо място е Южният централен район, където се отглеждат 248 905 овце.
Това са 25,7% от всички овце в България. След него се нареждат Югоизточният район със 155 799 овце, Североизточният със 138 921, Северният централен със 111 689, Югозападният с 103 427 и Северозападният с 89 149 овце.
Така само Южният централен район държи повече от една четвърт от овцете в страната.
Разпределението показва, че овцевъдството продължава да има силна регионална концентрация, като най-голямата част от животните са съсредоточени в южната част на страната.
Какво стои зад промяната?
Когато трите основни показателя се поставят един до друг – брой овце, брой стопанства и среден размер на стадото – се получава доста ясна картина.
Овцете намаляват с 5,5%, стопанствата намаляват с 10,5%, а средният размер на стадото се увеличава със 7,3%.
Това означава, че овцевъдството не се свива равномерно. По-скоро се променя неговата структура – по-малко стопанства, но по-големи средни стада.
Тази тенденция е важна и за пазара. Когато животните са концентрирани в по-големи стада, производството се организира по различен начин, а значението на големите стопанства за предлагането на овце и овче мляко нараства.
Овцевъдството се променя, но не изчезва
Данните към 1 ноември 2025 г. не показват просто изчезване на овцете от българските ферми. Те показват преструктуриране на сектора.
Броят на овцете намалява, но броят на стопанствата пада по-бързо. В резултат средното стадо вече достига 102 овце.
В същото време при овцете майки има различни посоки – млечните намаляват с 8,3%, докато другите овце майки се увеличават с 3,8%.
Така зад общата цифра от 847 хиляди овце се вижда една по-различна картина: българското овцевъдство става по-концентрирано, а структурата на стадата се променя.
И ако тази тенденция продължи, въпросът вече няма да бъде само колко овце има в България, а колко стопанства ще ги отглеждат и колко големи ще бъдат стадата им.
