Прогресивната пневмония при овцете е едно от най-сериозните вирусни заболявания в овцевъдството. Най-голямата опасност не е, че причинява масова смъртност, а че се развива бавно и дълго време остава незабелязана. През този период заразените животни разпространяват вируса, а стопанството търпи все по-големи икономически загуби.
Заболяването най-често се проявява при овце на възраст над две години. Податливи са всички породи, включително и Сейнт Кроа. След заразяване животното остава носител на вируса през целия си живот, което прави контрола изключително труден.
Как се предава заразата
Вирусът се разпространява основно по два начина – чрез близък контакт между животните и чрез коластрата и млякото от заразената майка към агнето.
Тъй като много заразени овце изглеждат напълно здрави, заболяването често остава скрито с години. През това време вирусът постепенно се разпространява в стадото, без стопанинът да подозира.
Симптомите се появяват бавно
Една от причините заболяването да е толкова коварно е, че клиничните признаци се развиват постепенно.
Сред най-характерните симптоми са:
– отслабване въпреки нормалния апетит;
– ускорено и затруднено дишане;
– намаляване на млечността;
– твърдо, възпалено виме;
– възпаление на ставите и затруднено движение;
– нестабилна походка.
Когато имунната система отслабне, често се развиват вторични бактериални инфекции. Тогава се появяват кашлица, повишена температура и обща отпадналост, което допълнително влошава състоянието на животните.
Загубите за стопанството могат да бъдат сериозни
Макар смъртността да не е висока, икономическите щети често са значителни.
При заразени стада обикновено се наблюдават:
– по-ниско тегло на агнетата при отбиване;
– намалено производство на мляко;
– по-кратък използваем живот на разплодните овце;
– по-ранно бракуване;
– спад в общата продуктивност на стадото.
Проучвания, извършени в Съединените щати, показват, че вирусът е широко разпространен в овцевъдните стопанства, а вероятността за заразяване нараства с възрастта на животните.
Още по-тревожен е фактът, че според изследванията повече от половината овцевъди познават заболяването, но близо три четвърти не знаят дали то вече присъства в собственото им стадо. Така вирусът може да се разпространява години наред без никакъв контрол.
Няма лечение и няма ваксина
Към момента не съществуват нито ефективно лечение, нито ваксина срещу прогресивната пневмония при овцете.
Затова единствената надеждна защита остава профилактиката. Тя включва редовно изследване на животните, добра биосигурност във фермата, карантина на новозакупените овце и недопускане на заразени животни в стадото.
Колкото по-рано бъде открита инфекцията, толкова по-малки ще бъдат икономическите загуби.
Как се поставя диагнозата
Откриването на заболяването не винаги е лесно. Няма лабораторен метод, който да дава абсолютно сигурен резултат във всички случаи. Поради това при съмнителни проби ветеринарните специалисти препоръчват повторно изследване.
Най-често се използват два основни метода.
Първият е ELISA – кръвен тест, който открива антителата, изработени от организма срещу вируса. Това е най-разпространеният метод, защото позволява сравнително бързо и достъпно изследване на голям брой животни.
Вторият е PCR тестът, който открива директно вируса. Той се използва основно за потвърждаване на съмнителни резултати или при особено ценни разплодни животни.
Какво препоръчват ветеринарните специалисти
Когато здравният статус на стадото е неизвестен, първата стъпка е да се изследва представителна група животни, особено овце на възраст над една година.
Ако бъдат установени положителни животни, обикновено се препоръчва:
– изследване на цялото стадо;
– отделяне и бракуване на заразените овце;
– последващо контролно тестване;
– задължително изследване на всички новопостъпващи животни преди включването им в стадото.
Много стопанства успяват постепенно да ограничат и дори да премахнат заболяването именно чрез последователни изследвания и строг ветеринарен контрол.
Генетиката също може да помогне
През последните години все по-голямо внимание се обръща и на генетичната устойчивост към заболяването.
Съществуват ДНК тестове, които показват дали дадена овца носи наследствени варианти, свързани с по-нисък риск от заразяване. Особен интерес представлява генът TMEM154.
Изследванията показват, че животните с определени варианти на този ген се заразяват по-рядко, остават по-дълго в стадото и през живота си отбиват повече агнета с по-високо общо тегло.
Важно е обаче да се подчертае, че този тест не установява дали животното вече е заразено. Той само показва неговата наследствена устойчивост към вируса.
Най-добри резултати дава комбинираният подход
Специалистите препоръчват кръвните изследвания и генетичният анализ да се използват заедно.
Кръвните тестове позволяват навременното откриване и отстраняване на заразените животни, а генетичните изследвания подпомагат избора на по-устойчиви разплодни овце.
Тази комбинация постепенно води до изграждането на по-здрави стада, с по-висока продуктивност, по-малко икономически загуби и по-добра рентабилност.
Най-подходящата програма за изследване и контрол трябва да бъде изготвена съвместно с ветеринарния лекар, който може да предложи решение според конкретните условия във всяко стопанство.
Според мен тази версия е по-подходяща за публикуване – текстът се чете като журналистическа статия, а не като превод на научен материал. Запазена е почти цялата информация, но е подредена така, че фермерът първо да разбере защо болестта е опасна, след това как се разпространява, какви са последствията и накрая – какво може да направи на практика.
