Общата селскостопанска политика има реална роля за насочването на българското земеделие към по-устойчив модел. Това обаче не е достатъчно. Рисковете остават високи, а липсата на цялостна стратегия за управлението им продължава да тежи върху сектора. Анализите на заплахите са ограничени, а обменът на знания и добри практики остава хронично слаб – проблем, за който се говори от години, но рядко се решава.
Докладът сравнява България с други държави от ЕС и изводът е ясен: има напредък, но той е неравномерен и непълен.
Когато климатът диктува правилата
Климатът вече не е фон, а основен фактор. Засушавания, горещи вълни, проливни дъждове, наводнения, градушки и късни слани се случват все по-често и директно удрят производството.
В България това означава по-кратък вегетационен период, стрес за културите и пасищата, по-ниски добиви и повече болести. За последните 10 години около 347 000 хектара са загубени като неуспешни площи.
Най-засегнати са пшеницата (около 50%) и маслодайните култури (около 20%). Засушаването формира близо 45% от щетите, градушките – около 25%. Това вече е структурен риск, не временен проблем.
Болестите – натискът върху животновъдството
При животновъдството ударът идва от болестите. Заболявания като африканската чума по свинете и нодуларният дерматит променят сектора в дълбочина.
Най-тежкият период е 2019–2020 г., когато африканската чума води до масови загуби. За 2019–2024 г. около 1 милион животни са загинали от различни заболявания.
Птичият грип допълва натиска. Освен преките щети, последиците включват разходи за биосигурност, ограничения в търговията и спад в доверието на пазара.
Скритата цена на нестабилността
Загубите не винаги са видими веднага, но се натрупват. Само колебанията в добивите носят около 160 милиона евро годишни загуби – близо 4,4% от производствената стойност.
Царевицата е показателен пример – дава около 20% от стойността, но генерира близо 38% от загубите. Това я прави една от най-рисковите култури.
Решението, което се предлага, е двуслоен модел:
– поемане на по-честите, по-леки щети от самите стопанства;
– външна подкрепа или застраховане при тежки кризи;
Външните сътресения стигат до полето
Земеделието е зависимо от глобалната икономика. COVID-19, войната в Украйна и напрежението в Близкия изток разкъсаха веригите на доставки и създадоха нестабилност.
Цените на фуражи, горива, ток и торове растат, пазарите остават колебливи. Вътрешните проблеми задълбочават ситуацията – намаляващо население, обезлюдени села, раздробени стопанства и слаби инвестиции в технологии.
Инфлацията и по-ниската покупателна способност допълнително ограничават търсенето.
Застраховането – най-слабото място
Застраховането остава сериозен проблем. Причините са ясни – високи премии, липса на информация и слаба култура на управление на риска.
Към 2022 г. едва около 20% от земята е застрахована, основно при зърнени и маслодайни култури. При животните ситуацията е символична – около 0,05% от премиите.
Липсват модерни инструменти като застраховане на дохода и индексни застраховки, базирани на климатични или сателитни данни.
От 2025 г. се въвежда подпомагане на застраховките по ОСП – до 70% от премиите. Това е шанс, но не и автоматично решение.
Картината е ясна: секторът върви напред, но под постоянен натиск. Устойчивостта вече не е избор, а условие за оцеляване. Управлението на риска остава липсващото парче – и точно там е слабата точка.
