Над 200 000 души са загубили живота си вследствие на горещите вълни в Европейския регион през последните четири години. По данни на Световната здравна организация (СЗО) голяма част от тези смъртни случаи са могли да бъдат предотвратени чрез навременни мерки за защита на населението.
На 15 юли Европейският съюз отбелязва Деня в памет на жертвите на глобалната климатична криза – дата, въведена през 2023 г. в памет на загиналите при опустошителните наводнения в Европа през 2021 г. Поводът тази година съвпада с новите предупреждения на СЗО, че екстремните горещини вече представляват едно от най-сериозните предизвикателства пред общественото здраве.
Повече от 200 000 жертви за четири години
Според СЗО Европа е регионът, който се затопля най-бързо в света. Данните на организацията показват, че за периода 2022–2025 г. горещините са причинили над 200 000 смъртни случая в Европейския регион.
В оценката на СЗО се подчертава, че високите температури вече не са изолирани екстремни явления, а се превръщат в повтарящ се риск за общественото здраве. Горещите вълни стават по-чести, по-продължителни и с по-висока интензивност.
Повечето смъртни случаи могат да бъдат предотвратени
Световната здравна организация отчита, че значителна част от смъртните случаи, свързани с горещините, могат да бъдат избегнати.
Според организацията държавите, които разполагат с национални планове за действие при екстремни горещини, системи за ранно предупреждение и координирани здравни мерки, успяват да намалят риска за населението.
СЗО определя екстремните горещини като един от най-подценяваните климатични рискове, тъй като въздействието им често остава извън общественото внимание въпреки високата смъртност.
Европа поставя нови температурни рекорди
Данните на европейската програма Copernicus показват, че юни 2026 г. е вторият най-топъл юни в световен мащаб от началото на инструменталните наблюдения.
За Западна Европа това е най-горещият юни, регистриран досега. Средната температура над сушата достига 19,14 градуса по Целзий, което е с 1,78 градуса над климатичната норма за периода 1991–2020 г.
Тези показатели потвърждават тенденцията към все по-чести и по-интензивни горещи вълни на континента.
Икономическите загуби надхвърлят 822 млрд. евро
По данни на Европейската агенция по околна среда екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби за приблизително 822 млрд. евро в Европейския съюз за периода 1980–2024 г.
В тази оценка се включват последиците от горещини, суши, горски пожари, бури и наводнения.
България също отчита ръст на екстремните температури
Последните официални данни на Националния статистически институт показват, че през 2024 г. регистрираните опасни събития, свързани с екстремни температури, са се увеличили със 119,4% спрямо предходната година. Регистрираните случаи на суша са нараснали с 28,7%.
През същата година при бедствия с обявено извънредно положение са били засегнати изцяло или частично 47 общини в 19 области, в които живеят близо 1,31 млн. души.
Горещините вече са сред водещите климатични рискове
Според анализа на Световната здравна организация екстремните горещини вече представляват един от най-сериозните рискове за здравето в Европа. Организацията отчита, че изменението на климата увеличава честотата и продължителността на горещите вълни, а без допълнителни мерки броят на засегнатите хора ще продължи да расте.
Официалните данни на СЗО показват, че през последните четири години повече от 200 000 души в Европа са загубили живота си вследствие на високите температури, като според организацията голяма част от тези смъртни случаи са могли да бъдат предотвратени.
