Пластмасовите торбички остават сред десетте най-често откривани отпадъци по европейските плажове и сред най-сериозните замърсители на околната среда в Европа. Макар и използвани често за броени минути, тяхното пълно разграждане в природата отнема стотици години, като през това време те се разпадат на микропластмаса и нанасят трайни щети върху сухоземните и морските екосистеми.
За справяне с този проблем Европейският съюз прилага Директива за пластмасовите торбички, насочена конкретно срещу прекомерната употреба на леки пластмасови торбички. Тъй като те се разпиляват най-лесно в природата, законодателството задължава държавите членки да предприемат сериозни национални мерки. Страните в общността използват различни икономически инструменти за ограничаване на потреблението им, включително въвеждане на задължителни такси, екологични данъци или директни пазарни забрани за безплатното им предоставяне в търговската мрежа.
Тези ограничения работят в съчетание с по-широката Директива за пластмасите за еднократна употреба. Чрез нея Европейският съюз вече напълно забрани пускането на пазара на редица други масови пластмасови изделия като прибори, чинии и сламки, за които съществуват леснодостъпни алтернативи. Разликата в контрола върху пластмасовите отпадъци е особено видима за европейските граждани при пътуване в региони извън рамките на Европейския съюз.
Крайните цели на европейските регулации надхвърлят простото намаляване на боклука. Ограниченията целят да ускорят прехода на Европа към кръгова икономика. Чрез заменянето на торбичките за еднократна употреба с трайни алтернативи се насърчава повторното използване на материалите, спестяват се ценни производствени ресурси и се изграждат по-устойчиви модели на производство и потребление.
