Всеки опитен овцевъд познава добре главоболията, свързани с дългите опашки при домашните овце. Макар при някои чужди породи, късата опашка да е естествено заложена, масовите породи у нас и по света се раждат с дълги опашки.
Това създава сериозни хигиенни проблеми. Замърсяването в задната част на тялото често води до т.нар. „удар от мухи“ (миаза) – болезнено и потенциално смъртоносно състояние, при което мухите снасят яйцата си върху животното. За да предпазят стадата си, фермерите са принудени да извършват скачване (купиране/рязане) на опашките. Тази манипулация обаче изисква допълнителен труд, носи финансови разходи, причинява стрес и болка на агнетата и крие риск от инфекции.
Науката обаче е на път да предложи трайно и хуманно решение на този вековен проблем.
Технологията CRISPR-Cas9: Бърза алтернатива на традиционната селекция
Изследователски проект, от Вашингтонския държавен университет (WSU), обещава да премахне нуждата от рязане на опашки чрез съвременно генно редактиране.
Хората променят генетиката на животните от векове чрез традиционното селективно развъждане – избират се най-добрите екземпляри и се заплождат помежду си. Този процес обаче отнема десетки поколения, за да се затвърди една черта. Благодарение на „молекулярната ножица“ CRISPR-Cas9, изследователите могат да постигнат същия резултат за минимално време в лабораторията.
Как работи методът на практика?
Учените вече са идентифицирали конкретния ген, който отговаря за дължината на опашката при овцете. Планът на екипа е да „изключи“ този ген в ембрионите на дългоопашатите породи и да го замени с естествения ген за къса опашка, който се среща при някои местни породи овце в Китай и Иран. Методът вече е тестван с пълен успех върху лабораторни мишки.
Какво следва?
Редактираните ембриони се трансплантират в сурогатни майки, които след 5-месечна бременност раждат напълно здрави агнета с къси опашки. Ключовият момент в изследването е промяната да се предаде в зародишната линия (яйцеклетките и сперматозоидите). По този начин родените животни ще могат по естествен път да предават късата опашка на своето потомство, без да е нужна нова намеса в бъдеще.
Безопасно ли е за фермерите и потребителите?
Много често генното редактиране се бърка с ГМО (трансгенеза). Изследователите подчертават дебело разликата: при този проект не се вкарва ДНК от други биологични видове и не се създава нищо, което не съществува в природата.
„Това е модификация, която се среща напълно естествено при овцете, които хората консумират от хилядолетия, – обясняват от екипа на учените.- Процесът просто ускорява това, което природата или традиционната селекция биха направили след десетилетия. Месото и млякото от тези животни са напълно безопасни за човешка консумация.“
Какви са ползите за фермата?
Ако технологията навлезе масово в практиката, ползите за фермерите ще бъдат огромни:
-
Хуманно отношение: Слага се край на болката и стреса за младите агнета от купирането на опашките.
-
Икономия на труд и средства: Спестяват се разходите за медикаменти, консумативи и време за извършване на манипулацията.
-
По-ниска смъртност: Намалява се рискът от инфекции след рязане и рискът от миаза (удар от мухи) през летните месеци.
Науката прави огромни крачки напред и съвсем скоро българските и световните овцевъди може да отглеждат стада, които по рождение са защитени от един от най-неприятните здравословни проблеми в сектора.
Споделете в коментарите: Бихте ли отглеждали овце с генетично скъсени опашки във вашата ферма?
