В Европа има ясен закон: никой няма право да слага „катинар“ (патент) върху растения, които са създадени чрез нормално, традиционно кръстосване. През 2017 г. Европейският съюз категорично забрани това. Но на практика се случва нещо притеснително – Европейското патентно ведомство намира начини да заобикаля правилата и продължава да раздава права върху природата на големи корпорации.
Ето какво трябва да знае всеки фермер за тази „тиха война“ за семената:
Трикът с гените: Как природата става частна собственост
Вместо да патентоват самото растение (което е забранено), компаниите патентоват определени естествени гени, които се срещат в дивата природа или в старите сортове.
-
Как работи измамата? Ако една компания получи патент за конкретен ген, тя автоматично става „собственик“ на всяко растение, в което този ген се открива.
-
Примерът с царевицата: Голямата компания KWS вече има патент върху вид царевица, която се усвоява по-добре от животните. Патентът обаче е за естествен ген. Това означава, че на хартия те притежават всяко царевично растение с това качество, дори то да е получено чрез обикновено пресяване и селекция на нивата.
Защо това е капан за земеделците?
Ако тази практика продължи, последиците за обикновения фермер и малките производители на семена ще бъдат тежки:
-
Блокиран достъп: Ако искате да създадете нов сорт, който издържа на суша или болести, може да се окаже, че трябва да плащате на някоя корпорация, защото „вашето“ откритие съдържа ген, който те вече са заплюли.
-
Заплаха за реколтата: В някои случаи патентите се разпростират дори върху готовата продукция (фуража), което дава на големите играчи контрол по цялата верига.
-
Край на разнообразието: Малките фирми за семена не могат да си позволят скъпи съдебни дела и просто спират да работят, което оставя фермерите зависими от 2-3 гиганта на пазара.
Битката в Брюксел
Организацията „Без патенти върху семена!“ алармира, че само за последната година са издадени още 5 такива патента, а други 40 чакат на опашката. Въпреки че 80% от хората в Европа са против това „приватизиране“ на природата, политиците в момента обсъждат нови закони, в които защитата за фермерите все още е твърде слаба.
Накратко: Ако законът не се затегне веднага, рискуваме след няколко години всяко семенце в торбата да има „собственик“, на когото трябва да се плаща, дори природата да е свършила по-голямата част от работата. Гласуването в Европейския парламент през май ще бъде решаващо за това дали ще запазим свободата на нивите си.
