С нарастващото търсене на козе мляко в Швейцария все по-ясно изпъква и един неудобен въпрос – какво се случва с новородените козлета, които не остават за разплод.
Според Швейцарско дружество за защита на животните именно мъжките козлета в млечните ферми често се превръщат в икономически нежелан страничен продукт. Причината е проста – козата трябва да ражда всяка година, за да поддържа млечността си, но не всяко родено животно има реализация.
През последните около двадесет години производството на козе мляко в страната практически се е удвоило, а през 2023 година в Швейцария са произведени около 21 600 тона козе мляко.
Когато млякото носи доход, а козлето остава без стойност
Основният проблем е, че месото от кози остава слабо търсено. Средното потребление в Швейцария е едва около 60 грама на човек годишно, докато общата консумация на месо достига близо 48 килограма.
Това означава, че в много млечни стопанства новородените мъжки козлета се продават още на възраст два до осем дни, за да не консумират мляко, което може да бъде продадено.
Част от тях отиват директно в угоителни ферми, а други се колят още преди да достигнат три месеца.
Ранното отделяне носи здравословен риск
Организациите за защита на животните посочват, че ранното отделяне от майката отслабва естествения имунитет. При малките се увеличава рискът от:
– белодробни инфекции;
– храносмилателни разстройства;
– забавено развитие;
– по-висока смъртност.
Последното голямо швейцарско изследване, проследило 247 козлета от 17 млечни ферми, показва, че животните, преместени рано в угоителни стопанства, имат по-висока чувствителност към заболявания.
Подобен натиск има и във Франция, Германия и Австрия
Проблемът не е само швейцарски.
В Франция голяма част от козлетата от млечните ферми се изпращат още в първите дни след раждането към специализирани угоителни центрове, защото млечният сектор е силно развит.
В Германия темата също стои остро, особено при биологичното козевъдство, където се търсят модели за отглеждане на козлетата в самото стопанство.
В Австрия вече се работи по схеми, при които мъжките козлета се реализират чрез местни месарски пазари, за да не се стига до масово ранно изтегляне от фермите.
Европа търси нов модел
В много държави вече се обсъжда принципът:
ако има производство на мляко, трябва да има и решение за родените животни.
Все по-често се предлага:
– угояване в стопанството на раждане;
– по-късна продажба;
– гарантирана проследимост;
– минимални стандарти за хранене и транспорт.
Има ли подобен риск и в България
В България проблемът засега не е толкова видим, защото козевъдството е по-дребномащабно и голяма част от животните се задържат в стопанствата.
Но при нарастващо специализиране в млечно направление същият натиск може да се появи и тук – особено ако пазарът на козе месо остане слаб.
В крайна сметка секторът влиза в труден баланс: млякото носи доход, но всяко раждане поставя въпроса каква ще бъде съдбата на животното. А когато икономиката започне да определя стойността на живота, темата неизбежно става обществена.
Ако искаш, мога да добавя и още по-силен финал – защо в Европа вече наричат мъжките козлета „невидимата цена на козето мляко“, защото там темата става още по-остра.
В Европа вече наричат мъжките козлета „невидимата цена на козето мляко“
В последните години темата за съдбата на мъжките козлета все по-често влиза в обществените дебати в Европа, защото зад увеличеното потребление на козе мляко стои и един трудно решим въпрос – какво се случва с животните, които не участват в млечното производство.
Именно затова в редица професионални среди вече се използва изразът „невидимата цена на козето мляко“ – цена, която не се вижда на етикета, но съществува в самата производствена система.
При всяка млечна коза раждането е задължително условие, за да започне лактация. Това означава, че ежегодно се раждат и мъжки козлета, които в повечето случаи не носят икономическа полза на фермата.
В държави с добре развито млечно козевъдство като Франция, Германия и Австрия вече се търсят решения този модел да бъде променен, защото общественият натиск расте.
Все повече потребители поставят въпроса дали е допустимо високото търсене на козе мляко да води до система, при която част от новородените животни се разглеждат единствено като страничен продукт.
Затова в Европа постепенно се налага ново разбиране – че устойчивото животновъдство не се измерва само в литри произведено мляко, а и в начина, по който се гарантира животът на всяко родено животно.
